за мен.. на 23години от малък град, работя и уча редовно на 50 процента..(учех де завършвам тази година) спортувам, излизам когато се отдаде възможност... изглеждам що годе прилично(не се определям като красавец),но се обличам и се държа като нормален човек... изкарвам по някой друг лев, не мога да кажа,че разчитам на мама и тати за да излезна навън или да си купя нещо...
ще кажете от кво се оплакваш всичко ти е окей.. е да на външен вид да да, ам...

на 23г а нямам грам опит с момичетата, мега срамежлив, или се спичам или просто няма кво да кажа... в комбинация с това,че нямам грам приятели, 2-3 и то едни приятели...

Не съм някъв сдухан, да имам претенции или нещо друго излизам на всякакви места, слушам всякаква музика, нямам проблем с хората, но много рядко излизам много, от там съм по-свит, не комуникирам, нямам общи контакти с момичета, в нета никой не пише..

опитвал съм всякакви нещица.. никъв напред седя си на едно място и това е.. доста ниско самочувствие имам не знам защо.. не знам как да го вдигна дори..

Пробвал съм, казвал съм си: Край от днес съм различен, няма ми пука за нищо, излизам правя се на две и половина.. ден,два и...
остана ли сам със себе си.. почвам да си мисля само щуротии, нямаш приятелка, нямаш приятели.. Дори и роднини близки нямам( е тук вече просто си е късмет) за къде си тръгнал.. и минат се два дни и пак съм Sadnat до н-та степен и гледам като блъснат от влак.. отчаяно..

Осъзнавам го но не мога да го преодолея ...искам да не ми пука и да не обръщам внимание,но сетя ли се за приятелка и край садвам Жестоко..

Единственото нещо което ми доставя удоволствие е работата, но и тя е на моменти.. ту има ту е слабо..