Дори не знам как да започна..

Аз съм един странен човек без приятели, без роднини(освен семейството), без хора на които да имаш да споделиш или да се довериш.. да не говорим да разчиташ...

Това лято завърших университета и кво пак същото.. аз пак съм си онова тъжно и самотно хлапе...

Използвам социалните мрежи, излизам, опитвам се да завържа приятелства, но аз винаги съм тъжен и не мога дори да се забавлявам... вечно мрачен и негативно настроен... няма ли с какво да се занимавам.. привечер или през деня веднага ме превземат едни чувства и едни мисли които ме карат да се чувствам като парцал...

Все си мислех,че това някога ще спре..и тази година започна още по-гадно.. загубих близък човек и още повече това ме нараняваше... живеех и още живея без идея без желание дори..

Януари се запознах се съвсем случайно с едно момиче привидно нищо общо нямахме, тя беше от друг град по-малка от мен.. и започнах да и пиша, тя отговаряше от времме на време.. случи се така,че тя беше в лошо положение,тя не споделяше, но аз я потърсих намерих я, и от тогава тя разбра,че наистина държа на нея..
Започнахме много по сериозно да си комуникираме, виждахме се излизахме.. чувствах се може би прекрасно..

но в последствие се оказа,че тя в същото време и с други си пише и дори е излизала уж приятелски ... ... то и с мен така е излизала само приятелски..../...останал съм с различни очаквания от нея.. така ми каза... или по-точно търсила си е занимавка и само приятелство

След тази случка аз съм още по-убит от всякога, прибера се, хапна и седя и гледам в една точка.. : (

Чувствам се много зле,