Време ли е за края..?

[popik]

Здравейте, на 20 години съм и имам връзка с 2 години по - малко момче от 4 години. След завършването на средното ми образование отидох да уча в чужбина. След драми и разделяния по случая, накрая пак се събрахме. И вълкът сит и агнето цяло - аз гоня мечтите си и съм с човекът, когото обичам въпреки, че беше доста трудно да се реши на връзка от разстояние. Както и да е...връзката ни е доста динамична - от край време ту се разделяме ту се събираме. Е, напоследък всичко уж започна да се нарежда. Започна да ми идва на гости, аз се прибирам всеки месец за по няколко дни - винаги, когато имам възможност. Всичко прекрасно, но...
Около баловете (понеже беше абитуриент) започна да се държи адски странно, като цяло не му дреме за мнението ми. Аз позволих той наистина много да ме командва, докато той прави каквото си пожелае и в крайна сметка очаквам уважение, смешно е, дори като го пиша сега се смея на това как можах да го позволя...но първа любов, гледам да угаждам, такава съм, че поставям другите на първо място. Проблемът е, че той не го оценява. Мина балът, всичко наред, говорихме, обясних му, че такова отношение е недопустимо и че аз не мога повече така. УЖ разбра, извини се и започнахме да оправяме отношенията си. Дойде ми на гости, държа се прекрасно, прибра се в България и след 2 дни старата песен на нов глас. По принцип е адски ревнив, а напоследък го усещам, че вече не е чак толкова. Дали порасна, дали не му пука - не знам. Говорихме отново, повторих се отново и допълних, че ако иска да си тръгне е нужна само една дума, а не такова мъчение, което ми налага напоследък. Когато иска да е добър е наистина много добър, но тези моменти на лудост ме побъркват. Наистина е готин, има за какво да има самочувствие, но не мисля, че това е оправдание. Както и да е..просто не знам дали да си тръгна или да припиша отново всичко на възрастта му.
Надявам се да изкажете мненията си, защото ще ми помогне да погледна нещата и отстрани. Благодаря!