Обиновено привличането идва с повечето социални контакти и флиртове, така че е кофти решение да се отказваш от тях. Обикновено никой не ходи със забита в челото с пирон бележка "АЗ съм любовта на живота ти!" и се налага да започнеш отнякъде. С много хора можеш да се почувстваш доста добре и близо до влюбен, ако не изцяло такъв и е хубаво и ти да си даваш малко зор в търсенето. Ще рече да си малко инициативен в излизанията в компания, във флиртуването, в закачките - бъзик, бъзик ама на голо не бива, знаеш. Социалното отшелничество не е правилният начин, макар да е и моя грешка, малко или много. И за да обичаш някого, трябва самият ти да си си самодостатъчен и да знаеш, че да - можеш да оцелееш сам и това не те тормози. Иначе вземаш някого само от самота, правиш компромиси от страх и някакви такива не-красиви. Също идеализирането на любовта не влияе добре, защото любовта не е идеална, перфектна и недостижима.