Предполагам на всеки му се случва да види някой непознат и той да му допадне, да усети искра. Проблемът ми е, че при мен, когато виждам този непознат достатъчно често, започвам да потъвам в разни мисли и сценарии как да се запознаем, представям си постоянно някакви ситуации. Но когато дойде удобен момент ме хваща страх, не правя нищо и след това се обвинявам колко асоциална и тъпа съм. В момента съм точно в такава ситуация - преди малко го видях, беше сам, имах дори хубава тема за разговор и ситуацията беше идеална и нищо не направих. Сега много ме е яд и от една страна си казвам, че ще пробвам пак, но от друга знам много добре, че най-вероятно ще направя същото. Омръзна ми да попадам в този кръг.