Голяма грешка е, че гледаш на него като на момченце, а не като на мъж, въпреки че с това му неадекватно държание да се тръшка и да си играете на "иди си, ела си" е донякъде разбираемо.
Само така и не разбрах какъв е бил смисъла да го лъжеш и от къде на къде ще се криеш зад някакви оправдания, че така щяло да бъде по-добре за него. Не си му майка все пак.
И вместо да тичаш да му бършеш сълзите всеки път като ти звънне, просто си уговорете среща, поговорете като възрастни хора и решете заедно какво искате и въобще искате ли нещо един от друг или просто си падате по драмата, която вижданията ви носят.