
- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Форумни войни xD
Защо просто не спрете
Не й почерняйте щастието
Има с какво да се гордее, а кой какво й помагал - хората имат родители, и повечето родители са работили здраво за да дадат на децата си нещо ( кой каквото може )
Да тръгнеш от нулата е да тръгнеш от глад в Африка или сиропиталище, + че по пътя винаги някой ти помага, това, че човек сам постига всичко е илюзия. ( нали някой те е взел на работа, или нали някой е купил от теб , 50% заслугата е твоя и 50% на другия човек )
+ има много хора, дето техните си ги спонсорират до късни години, обаче те не се взимат в ръце и не спестяват от даденото ( в този ред на мисли, да пестиш от джобните дето са ти давали е също много,да не говорим пък да изкарваш )
+ не познавям чак толкова много хора, които учат бакалавър + взимат стипендия + бачкат
на мен това не би ми се отдало, освен ако не е тинтири-минтири дистанционен
Последно редактирано от NomNomNom : 07-07-2017 на 21:17
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Туркса е спрял да ме чете, но явно е почнал да сънува!
Аз ли?!
Ами ти Трънчо? Да не се притесни че споделих твоето мнение и сега да се отречеш от думите си?
Никъде не стана ясно от къде е тая помощ. А щом не си признава че е от мама и тате, може би има нещо съмнително!
С такова заглавие на темата как да спрем? И защо
?
няма да съм аз, ако не издребнея и не те поправя, че магистър излизам директно :*
никой не ми разваля щастието. може би така изглежда, защото се нервирам прекалено на човешката глупост. не се научих за толкова години да игнорирам на макс, колкото и да ми се иска. просто съм си такава. ставам прекалено емоционална, когато чета или слушам несправедливи обвинения, не само по мой адрес, а и по хора, които знам, че не го заслужават. барнах блок списъка и всичко е наред. мир и любов да има. и поздрав с любимите ми https://www.youtube.com/watch?v=DAQ4sJZ5IsU : )))
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.