И така, мина доста време, откакто пуснах тази темичка. След раздялата аз си поплаках малко, депресирах се известно време и този период отмина, както си знаех, че ще стане, но все пак .. То голямата любов, ти не знаеш дали обичаш този човек, или ти липсва присъствието му, най-вероятно е било второто, тъй като доста лесно свикнах без нея, след периода на просветление. Сега съм си намерил нова приятелка, много по-земно момиче от бившата ми. Явно семейството и финансовите способности на родителите ти оказват различна гледна точка, точка която очаква всичко да е наред и при първия гаф да заебават нещата. Както и да е, сега нещата са нормални, малко по малко се опознаваме, харесваме и съм доволен. Благодаря на всички за вашето внимание и мнения, които ми помогнаха.