Бялата и черна лъжа. Извинението? Търсене на помощ?

[golemiq_korab_minava]

Днес прочетох за вредата им, които нанасят не друг, а самия им създател.

Някои път лъжем несъзнателно. Друг път напълно съзнателно. Има големи и ясни лъжи, има и малки - почти невидими, но най - опасни.


Как да бъдеш честен в днешния свят?

Как да бъдеш честен сред толкова люде, които гледат с криво око, зло да сторят?

Да мълчиш.
Истината само пред най-близки.
Само пред тези, които обичаме.

Но себе си АЗ питам - може ли да лъжем?
Кого лъжеш тогава, когато сам знаеш истината?
Много лъжи, а после няма как да има оправия.

Какво означава да се извиниш?
Аз се извинявам.
Извинявам се, защото искам да покажа , че съм сгрешил. Защо човекът насреща да не знае?
Да не се показва ''слабост''?
Та когато си усмихнат или се смееш, не можеш ли да бъдеш сериозен?
Когато не си усмихнат, не можеш ли да бъдеш щастлив?

Съществува ли думата - по принцип. Или това е само една измислица на хората? Тази дума ме отвращава.
Макар че не трябва да има нещо, за което да негодувам.

Като че ли всичко иска да се приеме. Да се обсъди. Да се отстрани или поправи. Но когато съществува, то е факт. И някак си със злоба, с породена мъст или отмъщение, чувство за справедливост - не се постига.

Кармата гласи, че като правиш добро, то ти си връща.
Като направиш зло на човек, той има голяма вероятност да отвърне. Но може и да не го направи.
За да не се повтаря.

А всички знаем, че когато повториш една грешка два пъти - то на ще има и трети. В повечето случаи.

От кой човек трябва да се търси помощ? И защо?
Би трябвало да се помага.

Какво мислите за помоща?
Какво мислите за измамата?
Какво мислите за честността?

В този свят на война. На мафия и думи .. думи летящи из въздуха без никаква чувствителна нотка.