Здравейте, преди време писах много тук и то за всякакви глупости свързани с една и съща тема- а именно секс с приятел. Е мина почти година, през която нещата наистина много се променяха. Още нищо не е напълно приключило. Да кажем, че всичко се разделя на няколко етапа. Първите месеци след като бяхме станали вече толкова добри приятели и той сподели, че иска първият му път да е с мен беше много странно. После доста време ме убеждаваше, аз променях мнението си, с две думи не знаех какво исках. Малко след това започна да се държи с мен като с гадже или поне по чат, защото точно тогава него го нямаше и не излизахме заедно. След това всичко изведнъж спря и той продължи да си иска секс. Когато си дойде най- после беше и първия път, в който той си беше тук, но не излизахме заедно, дори не си и говорехме много. После прекарахме Нова година заедно и беше учудващо приятно. Мина се малко време и взехме, че го направихме. На другия ден той искаше пак, а аз не исках и уж нямаше проблем говорехме си същия ден. От тук нататък близо половин година никакъв контакт. Той идваше много рядко и си спомням, че веднъж се случи да сме в една компания, но отново и дума не си казахме и след това той ми беше писал, дали ми е приятно така като не си говорим или нещо подобно след което започна кратък спор и завърши с това че аз съм държала на него и го блокнах. Тогава вече си реших, че явно това ни е края на приятелството и на всички наши отношения. Месеци по- късно той си дойде пак. Този път обаче се чувствах някак си виновна за всичко, подминавахме се и не ми беше приятно. Тогава му писах, помня че бях доста нахална и понеже той спря да ми отговаря, а само сийнваше му звъннах 2-3 пъти и той не ми затвори нито веднъж, не ми и вдигна де. След дълъг чат онази вечер нещата започнаха да се оправят е тогава ставаше на въпрос за момичето, което харесва и аз му помагах отново, но и за нашето приятелство също. Така минаха няколко седмици и всичко беше наред най- после. Но ето че темата за секс отново се появи. Този път той настояваше за един последен път. Аз му казах че не искам. Тук отново направих грешка, пишехме си и аз се съгласих накрая. На следващия ден ми беше гадно и съжалявах за решението си, за това реших да му напиша, че не искам откъдето се започна и дълъг спор. По принцип аз много трудно се разплаквам, но онази вечер плаках и то защото той ми беше написал, че ако не се съглася край с приятелството ни. А на мен ми беше станало супер гадно, защото това показваше че изобщо не ми е бил никакъв приятел. Знаех, че го прави нарочно, защото не бих се съгласила иначе, но все пак.. Накрая и той също си го призна, че е било нарочно. После се съгласих пак, мина рожденият ми ден, всичко беше ок и накрая малко го прецаках, защото в деня, в който трябваше да го направим се отказах отново. Този път му обясних всичко, как се чувствам, какво искам и всичко приключи с въпроса ще го правим ли и отговора не. На другия ден така се случи, че пак останахме заедно и макар и за половин час си говорихме много. После той си тръгна и не сме си писали. Нямам представа какво ще стане оттук нататък. Аз си държа на моето. Смятам, че мога и без него, въпреки че супер много държа на него. Ние бяхме като брат и сестра... знам че му пука за мен и се надявам да е така, защото този път няма аз да съм тази, която ще го потърси ако отново реши да направи така. А за секса, не че не го искам, но всичко ми идва в повече поне за сега. Отказвам го толкова категорично на инат. Стана много дълго, не знам кой би се заел да чете моите глупости, но ще съм много благодарна ако има такива хора.