Анорексия, булимия

[Alex4u2c]

Здравейте,
От 2 години страдам от булимия (с наченки на анорексия). Зная, че това е често срещано при младите хора. След като изчетох много материали в интернет, осъзнах, че няма сайт на български език, където хора с хранителни разстройства да намират подкрепа и да виждат, че има и други като тях. На кратко да не са сами. За това и създадох такъв сайт.

www.diaryofabulimic.simplesite.com

Там публикувам за всички, напълно свободно моите ежедневни страхове и мисли, по време на борбата с болестта. За мен е важно да има платформа, където хора като мен да не се чувстват отритнати, подигравани или неразбрани. Надявам се повече хора с такива проблеми да застанат без страх и да кажат "Да, това е болест. Не, не съм луд/а. И да, достатъчно силен съм, за да призная и да превъзмогна болестта си".

[dreamwalker]

Дневникът е много добра идея.

А про-ана общността отдавна трябваше да се разтури.

[anonymous908491]

След като изчетох много материали в интернет, осъзнах, че няма сайт на български език, където хора с хранителни разстройства да намират подкрепа и да виждат, че има и други като тях. На кратко да не са сами. За това и създадох такъв сайт.

създала си сайта щото някъв ти е бил шута
намушкал се е няколко пъти по време на секс и му е писнало

[influ3nc3]

създала си сайта щото някъв ти е бил шута
намушкал се е няколко пъти по време на секс и му е писнало

DDDDDDDDDDDDDDDDDDDDDDDD

[bijou]

Прочетох ти дневника и това 'От 2 дни не съм яла нищо. Страхувам се.' адски много ме ядоса. Ти не се бориш.
Ти се предаваш, после плачеш.
Само едно, ще те питам.
Щастлива ли си?

[Alex4u2c]

Дневникът е мястото, където всеки ден човек проследява емоциите си. Не всеки ден е розов, има дни, които са ужасни. Да, аз се лекувам. Ходя при психолог, който всъщност ми препоръча именно да направя такъв дневник, достъпен за хората. Ходя и на групови терапии с хора като мен, които също споделиха, че подобен сайт би им помогнал да не се чувстват сами. Аз се боря всеки ден, няма и да се откажа, но не мога и да лъжа, че нямам дни, в които болестта ме надвива. Вероятно и за в бъдеще ще има такива дни, важното е просто винаги да се изправям на крака. А злобният коментар на papugai дори няма да му отдам значение, защото е безумно глупаво да се подиграваш на хора, които не познаваш, още по-малко на такива, които се опитват да направят нещо позитивно.

[anonymous908491]

А злобният коментар на papugai дори няма да му отдам значение, защото е безумно глупаво да се подиграваш на хора, които не познаваш, още по-малко на такива, които се опитват да направят нещо позитивно.

кво му е злобното
сама си написала, че като си станала 30 кила и той те е разкарал
или си мислиш, че е някво съвпадение
и с кво се бориш всеки ден - дали да изядеш тава с кюфтета или два стръка магданоз
тва не е болест, а е диагноза

[Alex4u2c]

Къде съм написала, че причината за болестта ми е мъж? Да, тя влияе на отношенията с мъжа ми (омъжена съм от година и половина). Диагноза е-да, а диагнозите се слагат на болести, така че е едно и също. В дневникът ми от 05.09.2017 визирам мой много добър приятел, не съпруга си. Ако искаш да знаеш от къде тръгна всичко, нямам нищо против да ти кажа. Преди 2 години намериха тумор в гърдата на майка ми. След множество изследвания и операции се оказа мастопатия. Месец по-късно й намериха и в другата гърда, като за съжаление за този тумор все още се борим. В онзи момент буквално не знаех на кой свят съм, защото така или иначе не познавам баща си (починал е като съм била бебе). Знаеш ли какво изпитва човек, когато пред очите си губи семейството си? Желая ти от сърце никога да не го разбереш! Не очаквам от теб да разбереш какво един анорексик изпитва, за това и въпроса ти "С какво се бориш?" е нормален. Най-важното, боря се със собствената си болест, за да бъда силна и да съумея да бъда опора, а не тежест на майка си.

[bijou]

^Не му се обяснявай. Няма смисъл.

[Alex4u2c]

Да, може би си права. Няма смисъл. Ако всички хора бяха позитивно настроени един към друг, светът щеше да е много по-добро място.

[anonymous908491]

Ако всички хора бяха позитивно настроени един към друг, светът щеше да е много по-добро място.

а ако плюс това хората можеха да фотосинтезират
светът щеше да е по-добро място и за теб

[nqmamNervi]

а ако плюс това хората можеха да фотосинтезират
светът щеше да е по-добро място и за теб

чувстваш ли се адекватно докато се заяждаш в тийн форуми?