Аз го обичам, а за него съм безразлична.

[Anity111]

Здравейте читатели, пише ви момиче на 16 години, от около година много харесвам едно момче, което е от моя клас, но за него съм едно голямо нищо, той дори не желае да разговаря с мен, защото явно ме мисли за такава каквато не съм, тоест аз съм добър човек и на никого не бих причинила нищо лошо, а той си мисли, че съм някаква грозна, тъпа, дебела и така нататък, което много ме наранява, когато съм на училище го гледам през цялото време, макар и да знам, че той нищо не чувства към мен, толкова сълзи съм проляла, но не помага, болката е още по силна, много хора казват, че времето лекува, но не винаги е така, влюбвала съм се и друг път, но никога не съм изпитвала такива чувства към някое момче, сякаш той успя да ме обсеби, сякаш нещо в него ме накара да не мисля за нищо друго, освен за момчето на моите мечти, и така е вече с течение на почти година, от тогава не съм преставала да мечтая за него, как един ден ще дойде деня в който той ще ми каже че ме обича, аз също щях да му призная всичко, този ден щеше да е най-хубавия в живота ми, щях да му дам всичко, щях да съм до него всяка секунда и нямаше да допусна никой да го нарани, щях да държа ръката му, за да знае, че има човек до него, който ще е до него до последния му удар на сърцето, но уви, но съдбата е много коварна на моменти, мечтаеш за това, което никога няма да можеш да имаш, и го знаеш, но продължава да ти е в главата, това си е вид обсебване, лично за мен... историята ми стана доста дългичка, но все пак много ще се радвам и ще съм ви много благодарна ако ме посъветвате, защото ми е много трудно, естествено ще го разберат само тези, които са го преживявали и знаят за какво става дума.