Писна ми, бе, писна ми!

[divergent]

Поздрав с Life goes on на 2pac.
Излишно е да седиш и да страдаш колко е било яко преди десет години, това време е минало отдавна и няма как да го върнеш. Приеми, че никога няма да бъде същото, било то защото сега си по-голяма и си на съвсем друг акъл, или защото хората, с които си била тогава, вече не са част от живота ти. Имала съм моменти, в които само се връщам назад и се депресирам. Осъзнах, че е напълно излишно и не постигам нищо по този начин. Затова стегни се, спри да живееш в миналото. В началото е трудно, но не и невъзможно. Изхвърли от живота си всеки човек, който преди те е наранил по някакъв начин. Когато прекратиш контакта с вредителите от миналото, приключваш и със самото минало. Докажи на родителите си, че си осъзнат самостоятелен човек, като започнеш да взимаш решения сама и си намериш работа. Може и да не ти се работи, но работата е необходимост, а и когато се занимаваш с нещо, което ти доставя удоволствие, щастието е пълно. Аз например съм си малко мързел, но съм се чувствала най-щастлива в периодите, в които работя и разполагам със собствени средства и успоредно с това поддържам и социалния си живот на прилично ниво. Идеята е непрекъснато да си в действие, да се занимаваш с нещо. Ако само стоиш вкъщи по цял ден и скучаеш, не спираш да мислиш за това колко е скапан животът и се депресираш още повече. Промяната няма да дойде сама, трябва ти да я създадеш. Ключът към успеха е непрекъснатото действие.

[Kitty_12]

Поздрав с Life goes on на 2pac.
Излишно е да седиш и да страдаш колко е било яко преди десет години, това време е минало отдавна и няма как да го върнеш. Приеми, че никога няма да бъде същото, било то защото сега си по-голяма и си на съвсем друг акъл, или защото хората, с които си била тогава, вече не са част от живота ти. Имала съм моменти, в които само се връщам назад и се депресирам. Осъзнах, че е напълно излишно и не постигам нищо по този начин. Затова стегни се, спри да живееш в миналото. В началото е трудно, но не и невъзможно. Изхвърли от живота си всеки човек, който преди те е наранил по някакъв начин. Когато прекратиш контакта с вредителите от миналото, приключваш и със самото минало. Докажи на родителите си, че си осъзнат самостоятелен човек, като започнеш да взимаш решения сама и си намериш работа. Може и да не ти се работи, но работата е необходимост, а и когато се занимаваш с нещо, което ти доставя удоволствие, щастието е пълно. Аз например съм си малко мързел, но съм се чувствала най-щастлива в периодите, в които работя и разполагам със собствени средства и успоредно с това поддържам и социалния си живот на прилично ниво. Идеята е непрекъснато да си в действие, да се занимаваш с нещо. Ако само стоиш вкъщи по цял ден и скучаеш, не спираш да мислиш за това колко е скапан животът и се депресираш още повече. Промяната няма да дойде сама, трябва ти да я създадеш. Ключът към успеха е непрекъснатото действие.

Проблемът е, че това нкога няма да стане. Без Пепи не се чувствам щастлива. А не мога да работя, имам си проблеми. Въпросът е, че от малка съм подложена на дискриминации - все още помня момента, когато съседската щерка, която е колкото мене (84 набор) ми се изпръцка в какаото, докато си играехме и аз не я гледах. Това е наистина, не е ебавка! Тогава аз я изказах на майка ми и оттогава насам не се търпим. Тя се съюзи с оная усойница и проклетия, дето ми открадна Пепи и сега са се обърнали срещу мен, да ме тормозят. Преди 6 години Даниeла (така се казва усойницата) ми изпрати троянски кон на компютъра по и-мейл и всичките ми файлове изчезнаха! После си съсипвах очите денонощно, за да издиря графиките, които ни свързваха с Пепи. Е, как да не я мрази човек, как да има уважение към нея? После аз съм била кривата. Ми да, крива съм, щото не обичам все аз да съм прецаканата, все аз да обирам трохите и щастие за мен да няма, а някакви разглезени курвички да се веселят и забавляват на мой гръб. Просто няма как да стане това!
Сега Пепи и Даниела си имат дете, а аз се чувствам все по-излишна. Убедена съм, че нарочно му говори простотии и лъжи за мен, за да го настрои. Иначе щеше да се съгласи на поне един чат или разговор по скайп.
С Пепи сме учили в едно и също училище до седми клас. Все още си спомням гоненицата по коридорите и в класната стая, докато класната ни боботеше тъпотии на главата. Бяха безценни тези моменти....... Преди тая кранта да ми съсипе живота!

[kompleksar]

Въпросът е, че от малка съм подложена на дискриминации - все още помня момента, когато съседската щерка, която е колкото мене (84 набор) ми се изпръцка в какаото, докато си играехме и аз не я гледах

bahti детския акъл.