Цитирай Първоначално написано от Ospi Виж мнението
Общо взето скапано семейство, майка ти е зомби, което чудейки се как да се
справи сама избрало пътя на религията... Еми да, а баща ти е избягал
отдаааавна. Гадно е да се карат, нали?
Защо около теб има скандали наместо игри... Махни ги вашите, на теб ти е
писнало от тях. Поне навънка ще си правиш кефа, в детските дискотеки.
Но що за кеф... Заобградена от лицемерки, пушене,
пиене, олигофрени... А след като някъв се е опитал да те изнасили, пляс един
шамар.
Чашата преля. Запомнящ се удар, може да се нарече и събуждащ.
Фък тая работа. Фък вашите и фък чалгарите, разврата целия шит.
А ти коя си? Все още не знаеш...

Най-после в София. Ужким е голямото село, но по-добре от малкото.
Хоп, ей го тоя симпатяга... Напук на всичко лошо около теб, ето нещо хубаво.
Да си кажеш, че въпреки целия шит има нещо, което те кара да се почувстваш
добре. Да те изпълва с надежда.
Но само да го имаш, само да знаеш каква да бъдеш, че да те хареса. Ето, ще
слушаш неговата музика, ще бъдеш каквато и ще да е, само да те хареса...
Имаш нужда от него.
А ти коя си? Все още не се знае... Но мисля че почвам да разбирам.

Уви, не става. Не тоя, който искаше клъвна. Каквато и да си, не става. Но
поне си намери приятели. Поне на фона на всичко останало е добре.
И тогава дойде тя... И някак си с нея намери това, което търсеше. Докато
съдбата не ти я взе, а живота продължаваше, сякаш нищо не е станало. Но ти не.
А ти коя си?
Имаше ли значение, докато беше с нея? А след това?

Отново шит. Дейба, тъкмо стават нещата и отново ташак работа. Нея вече я няма,
майка ти изперква все повече, а ти разбира се че ще си в депресия. Вичко
изглежда като една голяма каша... Всичко е нагоре с главата. Искаш нещо да
те освободи, да те изкара от тази депресия, да се почувстваш щастлива...

А това нещо е толкова близко, хем толкова далеч от теб. Посягаш, тъкмо да го
хванеш, но не става. Друга го има.


Мило момиче, ти не си обичана през целия си живот. Баща ти го
няма, майка ти не е наред, момчето, което харесваш не те харесва. Преживяла
си опит за изнасилване. Едва най-накрая намери това, което търсеше и то ти беше отнето.
И за всичко това вината...




...не е твоя. Просто живота ти е ад. Дано намериш някой, който те обича,
който те разбира, който те прегръща така, че да забравиш. Че лошите неща да
бъдат подробности. Наистина много ти съчувствам, съжалявам за всичко.

Питаш коя си? Искам аз да те питам, коя мислиш, че си?
Един коментар, който да ми хареса в този форум.
В днешно време повечето мъжаги сме едни такива женкари, че отбягваме хора с такъв живот и предпочитаме уличниците. Убеден съм, че това момче дори не й знае цялата история, колко й е трудно, но пак ще я чувства само като сестра.
Ако бях на нейно място, колко отдавна щях да вземе някво мдмейче, честно казано за първи път виждам толкова силен човек, евала на момичето.