Здравейте. Може би някои от вас знаят от предишни мои постове, че си имах приятел. Та още съм с него и ония стари проблеми се оправиха и 3 месеца всичко беше перфектно. Преди кипях от желание да се видим, броях всяка секунда докато го видя и можехме да седим с цели дни без да си кажем и дума и всичко да е меко казано перфектно. Когато идваше време да си кажем чао не можех да си тръгна без да се разплача. Когато гледах наши снимки сама в нас винаги се разплаквах. Имахме си и наша песен. Доста често имах чувството,че не ме обича изобщо. Беше ме много страх да не го загубя и понякога този страх в мен надделяваше и почвах да се режа... Абе странно си е. Сега е малко гадно... Постоянно се караме, ревнувам от всичко, той също... Няма ден без разправии. Всичко започва леко да ми писва, но не и толкова, че за да го зарежа. защото знам, че въпреки това много го обичам и ми е всичко. В смисъл вече не ми липсва толкова много и постоянно, някак си тази тръпка изчезва при мен, а при него става все по-голяма... Постоянно плаче за мен и му липсвам ужасно много както той преди ми липсваше. Все едно всичко се обръща, обаче аз вече някак си не чувствам същото. Не искам да късаме, защото до някъде той вече е голяма част от живота ми и е перфектен- грижовен е, обича ме и най-важното, че никога няма дори и да си помисли да ми изневери с никоя друга. Искам чувствата ми да са както преди и да не мога и секунда без него... Искам да съм си привързана както преди към него ... Какво да направя ?