Една поучителна история още от времето, когато бях пресен шофер, на около 2 месеца книжка и прочее и увереност, че понеже на село от 14 годишен бръмча с мохера та съм голям карач. Карам аз за село след отбивката на Тракия по посока Ямбол, а там са 2 ленти, по една в посока и се натъквам на една лека колона тирове. И понеже съм турбо пичага, понеже имам видимост ужким 200 метра напред и наскоро съм чел според светлоотразителите на тира колко метра трябва да е дълъг уж, решавам, че не ми се влачи и ще ходя да пия ракия с дядо ми по - бързо, газ до пода от 5та на 3та, Лепа Брена свири, та се кине, обаче се оказва, че тировете са една идея по - дълги от очакваното, а на мен видимостта ми е една идея била по - лоша от очакваното, а насреща комбайн. Нямам идея как спрях отстрани на шосето в насрещното и как не се набих в комбайна (видях го като бях по средата на първия тир от колоната, а бяха 3), колко (заслужени) псувни отнесох от комбайнера, за да се науча, че така не се прави. Та съвет към младите джигити, колкото и да си мислите, че можете да карате, невинаги можете толкова; по път, по който карате самостоятелно за първи път не проявявате героизми; на пътя никога не сте нито най - бързите, нито най - тарикатите, нито най - неуязвимите; маркировките по пътя, колкото и безумни да изглеждат, има смисъл да са там, където са (в 99% от случаите) След този случай и хиляди вече километри навъртяни, щуротиите, в които съм участвал (да чукам на дърво без инциденти) са били сътворени най - вече от заплеси, 18-20 годишни рейсъри, джипари и възрастни хора, както и от турски тирове по магистралите, видя ли някой от тия групи, на секундата, в която ги разпозная, ги избягвам всячески