Проблемът е, че често се засичаме, без да си обелим и дума. Това ме натъжава, щото аз искам да се сприятеля с нея преди всичко, въпреки че е една година по-голяма от мен. Реших да не ѝ се бъркам в живота и да я оставя на мира, а когато ми се отдаде възможност, само тогава да заговарям. Не знам, обаче сигурно ме е страх. Не искам да прецакам нещата, искам да имам приятели! Преди съм си пател заради такива неща и може би е за това.... Ежедневието ми протича еднообразно....Върти се около даскало, програмирането и интернета. Все едни и същи неща в продължение на седмици. Това еднообразие понякога ме дразни. Често потъвам в мислите си, чудя се какво да правя. Ясно осъзнавам, че я харесвам и не съм единствения. Но не знам, дали това изобщо е правилно. На първо място искам да я спечеля като приятел. Без значение, че е с една година по-голяма от мен, което често третирам като проблем. Като че ли ме е страх да не отблъсна хората от себе си и да остана сам до 5-ти курс. Това винаги ме е притеснявало. Може би, защото в предишното си училище се получи нещо такова. Хората ме мислеха за странен и не искаха да общуват с мен и имам макс 3-ма истински приятели от там, които ще останат за винаги. Това ме подтискаше, но реших, е останалите от старото ми училище не са моя тип хора.