Цитирай Първоначално написано от daipet Виж мнението
Знаех си, че стане така от самото начало. За първа година съм в гимназията. Още когато влизах си мислех как ще се чувствам в клас, в който всички са отличници и бях сигурна, че ще ми е зле. Винаги съм била най-добрата в класа и това ми е доставяло наистина огромно удоволостивие. Откакто влязох имам еднакви или по-лоши от на другите оценките. Винаги са ме затруднявали точните науки, а и за късмет ни се падна много некадърен преподавател. От тази несигурност, че не мога да се справя изкарах и първата си двойка. Чувствам се зле, несъвършена, посредствена, една от всички, която лесно може да бъде заменена. Природата ме е дарила поне с хубаво тяло и това до голяма степеп допринася да не се затворя напълно в себе си. Но какво да направя? Много се подтискам от успехите на другите и пълния провал от моя страна, породен от товя. Знам, че е ужасно да искаш другите да са по-зле от теб, но е неоспорим факт за мен самата и не го отричам в никакъв случай. Просто искам да се справям перфектно, както преди. И знам, че единствената причина това да не се случва не е незнание или тъпотия, а просто несигурност. Като ме погледнаха всички като боклук след тази двойка, включително и родителите ми, на които много държа, ми идеше да се скрия някъде и никога повече да не се показвам. Беше ми приятно да ходя на училище, да се виждам с истинските си приятели, а в тук говоря само с двулични и безчувствени същества. Моля ви дайте ми адекватен съвет и не ме съдете!
Всъщност и аз бях така в даскало - имах почти винаги само шестици, но заради това постоянно поддържах някакъв имидж на "отличник" и ме беше страх да изкарам по-ниска оценка, за да не разочаровам хората около мен.

Как го реших? Като се провалих няколко пъти. Имах първата си двойка в университета и това ме съсипа, защото по ирония на съдбата ВСИЧКИ разбраха за това. Обаче после минаха няколко дни и почувствах свобода. Не ме ебеше, защото си доказах, че няма значение.

Не ти казвам да не се стараеш, но го прави за себе си и защото е хубаво да се трудиш (помага ти да успееш по-нататък в живота).

Имай предвид, че проблемът НЕ Е, че си изкарала двойка, а че искаш да се харесаш на всички (в случая с оценките си). Научила си като малка, че като изкарваш 6-ци родителите/приятелите ти ти дават одобрение - затова се държиш за тези оценки с всички сили. На тях не им пука какви са ти оценките (в повечето случаи).

За да преодолееш какъвто и да е ирационален страх - трябва да се случи това, от което се страхуваш, а след това да видиш, че въпреки всичко пак си жива и не е станало кой знае какво. След това няма да ти пука.

Един ПРАКТИЧЕН съвет, който много ми помага: когато се проваля в нещо (каквото и да било), вместо да го крия, ВЕДНАГА го споделям с някой. Примерно излизам и виждам, че якето ми се е скъсало някъде. Сега имам 2 опции - или да се опитвам през цялото време да скрия скъсаното от всеки, който мине покрай мен, или когато се заприказвам с някой, да му съобщя "Между другото, виж как ми се скъса якето, супер е забавно, ха ха" - сам го превръщам на бъзик, преди другите да успеят да го направят и така печеля, а в същото време съм спокоен и не ми пука.

Успех.