Тя има ли симпатии към мен?

[heatmans]

Здравейте. За първи път пиша във форума, но често го посещавам и чета с интерес. Започвам направо. Тъй като съм с една година по-малък от випуска, с който завърших гимназията, имам доста повече приятели от моя набор, отколкото от този, в който учех. Редовно прекарвах времето си с тях и забелязах (волно или неволно) едно момиче, което още тогава се запечата в съзнанието ми. Разменяли сме си няколко приказки, но никога не съм имал смелостта да я заговоря по-сериозно. Може би вече звучи клиширано, но определено не е като всички останали - винаги когато я видя, на лицето й има невероятна усмивка и колкото и да беше лош денят ми, макар и да не я познавах както бих искал, ми приповдигаше настроението. 12 клас отмина, започнах да следвам в университета като първокурсник. Понякога се сещах за нея, виждах нейни постове в инстаграм и бях забелязал, че се занимава с фотография също като мен. Животът си минаваше, докато един ден не ми поиска приятелство във фейсбук. Не мога да опиша защо, но почувствах истинска радост от това. Та аз дори не знаех нищо за нея, защо за бога? Престраших се и й писах още същата вечер под предтекст, че искам да я разпитам нещо за обектива, който ползва. Някак шеметно започнахме да си пишем всеки ден, като през това време оставах искрено очарован и очаквах с нетърпение следващия разговор. Занимаваме се с едни и същи неща, слушаме една и съща музика, обожаваме да пътуваме, дори има огромни съвпадения с имена на наши роднини. Никога досега не го бях правил, но я поканих да излезем на кино и тя прие. Когато след година видях отново тази усмивка, усетих пеперудите в стомаха ми и знаех, че вече ме е пленила. Прекарахме си страхотно, говорихме с часове след филма и всичко беше прекрасно. След време (и още чатове всеки ден до късно нощем) отново й предложих да излезем и тя отново прие. Този път се държах значително по-отворено, а тя не ме отблъсна, което изключително много ме обнадежди. Времето, прекарано с нея, е най-добре прекараното ми такова от месеци насам. В нейната компания се чувствам спокоен и не мисля за нищо от ежедневието. Това, което ме вълнува и заради което изписах това огромно излияние е, дали реално тя изпитва същото към мен и как бих могъл да разбера дали е така. Опитът ми с момичетата се свежда до това, че съм имал една приятелка и то едва за няколко месеца, като с нея се виждахме всеки ден в училище и съответно не ми се е налагало да я каня на срещи в началото.
Отново се извинявам за дългия пост и благодаря на всички, които ще споделят мнение, както и на тези, които просто прочетоха историята ми