Знаех си, че стане така от самото начало. За първа година съм в гимназията. Още когато влизах си мислех как ще се чувствам в клас, в който всички са отличници и бях сигурна, че ще ми е зле. Винаги съм била най-добрата в класа и това ми е доставяло наистина огромно удоволостивие. Откакто влязох имам еднакви или по-лоши от на другите оценките. Винаги са ме затруднявали точните науки, а и за късмет ни се падна много некадърен преподавател. От тази несигурност, че не мога да се справя изкарах и първата си двойка. Чувствам се зле, несъвършена, посредствена, една от всички, която лесно може да бъде заменена. Природата ме е дарила поне с хубаво тяло и това до голяма степеп допринася да не се затворя напълно в себе си. Но какво да направя? Много се подтискам от успехите на другите и пълния провал от моя страна, породен от товя. Знам, че е ужасно да искаш другите да са по-зле от теб, но е неоспорим факт за мен самата и не го отричам в никакъв случай. Просто искам да се справям перфектно, както преди. И знам, че единствената причина това да не се случва не е незнание или тъпотия, а просто несигурност. Като ме погледнаха всички като боклук след тази двойка, включително и родителите ми, на които много държа, ми идеше да се скрия някъде и никога повече да не се показвам. Беше ми приятно да ходя на училище, да се виждам с истинските си приятели, а в тук говоря само с двулични и безчувствени същества. Моля ви дайте ми адекватен съвет и не ме съдете!