- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Без привързване?
Здравейте,може ли да ми дадете съвет как да стана безчувствен,т.к. да не се привързвам към хората??
чрез кастрация
тогава няма да ти пука нито за жени нито за любов
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Не искаш да живееш и не искаш да умреш. Чуден човек си.
Пожелай си го за коледа.
Не можеш. Все едно да кажеш "как никога да не ме е страх". Не става. Негативните емоции са индикатори, че нещо не е наред в живота ти и трябва да го поправиш.
Все пак можеш до известна степен да си изградиш "толеранс" към болката (както на алкохолиците им трябва все повече алкохол, за да почувстват нещо) и да не ти пука толкова. Как става това? Толкова пъти те нараняват, че накрая ти става безразлично и вече не си толкова чувствителен (или в твоя случай - научаваш се да не се привързваш прекалено много към хората).
Обаче е абсурдно да разчиташ на това, защото контрастът между положителни и негативни емоции те прави ЧОВЕК, а също така и прави живота интересен (колко скучно би било, ако всеки ден се събуждаш и е едно и също без никакво разнообразие).
Обичам да правя клипове за личностно развитие!
Facebook: http://facebook.com/dvt32.net
Instagram: http://instagram.com/dvt32
YouTube: http://youtube.com/dvt32
Общо взето се свежда до болката, която си изпитал от това, че си се привързвал прекалено много в миналото. Все едно да се опариш на котлон. Едва ли ще пробваш пак, ако един път ти се случи и те заболи. Същото е и с привързването към хората - след време започваш да забелязваш, че ако прекалено много се привързваш, накрая те боли.
С течение на времето осъзнаваш, че хората идват и си отиват - всичко е временно и най-доброто, което можеш да направиш, е да се насладиш на кратките моменти, през които тези хора са с теб, но без да се опитваш да "запазиш за вечни времена" нещата каквито са.
Спомням си, че аз правех нещо подобно всяко лято. Да речем съм имал готино лято и искам следващото също да е такова. Сега имам някакви големи очаквания и е почти гарантирано, че ще се разочаровам. Просто хората от "готиното" лято са на други места или са се променили; аз самият съм се променил и т.н. Нереалистично е да очакваш нещата да се запазят каквито са. Просто продължи напред и имай вяра, че ще имаш още много такива готини изживявания през живота си.
Най-добрата аналогия, която знам по този въпрос е, че животът ни е като пясъчен замък, който сме си направили на плажа. Постоянно се опитваме да го задържим какъвто е, но истината е, че рано или късно вълните ще го развалят.
Обичам да правя клипове за личностно развитие!
Facebook: http://facebook.com/dvt32.net
Instagram: http://instagram.com/dvt32
YouTube: http://youtube.com/dvt32