Без привързване?

[еunoia]

Не можеш. Все едно да кажеш "как никога да не ме е страх". Не става. Негативните емоции са индикатори, че нещо не е наред в живота ти и трябва да го поправиш.

Все пак можеш до известна степен да си изградиш "толеранс" към болката (както на алкохолиците им трябва все повече алкохол, за да почувстват нещо) и да не ти пука толкова. Как става това? Толкова пъти те нараняват, че накрая ти става безразлично и вече не си толкова чувствителен (или в твоя случай - научаваш се да не се привързваш прекалено много към хората).

Обаче е абсурдно да разчиташ на това, защото контрастът между положителни и негативни емоции те прави ЧОВЕК, а също така и прави живота интересен (колко скучно би било, ако всеки ден се събуждаш и е едно и също без никакво разнообразие).

Благодаря за отговора!И как да се науча да не се привързвам към хората прекалено много?

? ?

Няма смисъл да разказвам.Просто искам отговор.

О, повярвай ми, не искаш.

Нека да знам по-добре от теб какво искам и какво не,а?

[dvt32]

Благодаря за отговора!И как да се науча да не се привързвам към хората прекалено много?

Общо взето се свежда до болката, която си изпитал от това, че си се привързвал прекалено много в миналото. Все едно да се опариш на котлон. Едва ли ще пробваш пак, ако един път ти се случи и те заболи. Същото е и с привързването към хората - след време започваш да забелязваш, че ако прекалено много се привързваш, накрая те боли.

С течение на времето осъзнаваш, че хората идват и си отиват - всичко е временно и най-доброто, което можеш да направиш, е да се насладиш на кратките моменти, през които тези хора са с теб, но без да се опитваш да "запазиш за вечни времена" нещата каквито са.

Спомням си, че аз правех нещо подобно всяко лято. Да речем съм имал готино лято и искам следващото също да е такова. Сега имам някакви големи очаквания и е почти гарантирано, че ще се разочаровам. Просто хората от "готиното" лято са на други места или са се променили; аз самият съм се променил и т.н. Нереалистично е да очакваш нещата да се запазят каквито са. Просто продължи напред и имай вяра, че ще имаш още много такива готини изживявания през живота си.

Най-добрата аналогия, която знам по този въпрос е, че животът ни е като пясъчен замък, който сме си направили на плажа. Постоянно се опитваме да го задържим какъвто е, но истината е, че рано или късно вълните ще го развалят.

[Necrologist]

Спомням си, че аз правех нещо подобно всяко лято. Да речем съм имал готино лято и искам следващото също да е такова. Сега имам някакви големи очаквания и е почти гарантирано, че ще се разочаровам. Просто хората от "готиното" лято са на други места или са се променили; аз самият съм се променил и т.н. Нереалистично е да очакваш нещата да се запазят каквито са. Просто продължи напред и имай вяра, че ще имаш още много такива готини изживявания през живота си.

От доста време не бях виждал мъжка кифла.

[еunoia]

Общо взето се свежда до болката, която си изпитал от това, че си се привързвал прекалено много в миналото. Все едно да се опариш на котлон. Едва ли ще пробваш пак, ако един път ти се случи и те заболи. Същото е и с привързването към хората - след време започваш да забелязваш, че ако прекалено много се привързваш, накрая те боли.

Ами не,не мога да св съглася,че е същото.Защото когато човек се появи в живота ми не мога прсот да кажа "ти си горещ котлон и няма да те пипам".

[ةتشضل انزفث]

Благодаря за отговора!И как да се науча да не се привързвам към хората ПРЕКАЛЕНО много?

само че аз желая това да не става въобще , а не прекалено много.
Благодаря много