Цитирай Първоначално написано от еunoia Виж мнението
Благодаря за отговора!И как да се науча да не се привързвам към хората прекалено много?
Общо взето се свежда до болката, която си изпитал от това, че си се привързвал прекалено много в миналото. Все едно да се опариш на котлон. Едва ли ще пробваш пак, ако един път ти се случи и те заболи. Същото е и с привързването към хората - след време започваш да забелязваш, че ако прекалено много се привързваш, накрая те боли.

С течение на времето осъзнаваш, че хората идват и си отиват - всичко е временно и най-доброто, което можеш да направиш, е да се насладиш на кратките моменти, през които тези хора са с теб, но без да се опитваш да "запазиш за вечни времена" нещата каквито са.

Спомням си, че аз правех нещо подобно всяко лято. Да речем съм имал готино лято и искам следващото също да е такова. Сега имам някакви големи очаквания и е почти гарантирано, че ще се разочаровам. Просто хората от "готиното" лято са на други места или са се променили; аз самият съм се променил и т.н. Нереалистично е да очакваш нещата да се запазят каквито са. Просто продължи напред и имай вяра, че ще имаш още много такива готини изживявания през живота си.

Най-добрата аналогия, която знам по този въпрос е, че животът ни е като пясъчен замък, който сме си направили на плажа. Постоянно се опитваме да го задържим какъвто е, но истината е, че рано или късно вълните ще го развалят.