Боже. Наистина докато го четох се почувствах ужасно... Съжалявам много за загубата ти. Имам приятелка, която загуби баща си на 20 и знам как се чувстваше тя и през какво мина.До днес днешен очите и се насълзяват като заговори за него, защото и неговата смърт беше нелепа. Ужасно е, когато Бог ни отнема хората, които обичаме, особено, когато изобщо не им е времето. Не те познавам, виждам, че си минала през страшен шок, адска мъка и си попаднала в огромна дупка . В тази дупка както се случва на множеството почва дали с алкохол, дали с наркотици, рязане на вени и още много действия, които уж биха помогнали да се изправиш.Започваш,мислейки ,че това е решението, просто се чувстваш в безизходица. Това момче те е обичало много. Ти си осъзнава, че трябва да спреш с този начин на живот, защото вървиш само и единствено срещу себе си, приятели и семейство. Осъзнала си, че не това е начинът. Приятелят ти би искал ти да си щастлива. Трябва да се изправиш и да се бориш да бъдеш щастлива. Липсата винаги ще съществува. От нея няма как да избягаме. Наистина не съм човек, който е минал през това или психиатър, който може да ти даде най-адекватният съвет на този свят..., но за мен ти не можеш да се примириш с мисълта, че го няма, а трябва. Не трябва да бягаш от това да говориш с другите за болките си. Трябва са говориш със семейството си, с приятелите си.. Най - близките ти хора, хората които ги е грижа за теб. Това, че имаш тях трябва да те подтикне да си позволиш да бъдеш щастлива. Трябва да бъдеш много щастлива. Заслужаваш след всичко, което си минала, заради това, че си смела и споделяш проблемът си, голяма травма в живота си с непознати хора, сълзите, които си изплакала и всичко, което си дала, опитай да достигнеш до щастието. Примири се, че понякога хората, които ни обичат си отиват. Това не означава, че той те е оставил. Дай си шанс, не се отказвай. И най-важното позволи на хората, които те обичат да достигнат до теб. Надявам се поне мъничко да съм ти помогнала. Ще се справиш!!!!