Цитирай Първоначално написано от parisss Виж мнението
Знам, че е в сърцето ми и винаги ще е тук и аз не мога да направя място в сърцето си за нещо друго, за някой друг,, просто не мога.
Знаете ли, хората казват, да се наслаждаваме на всеки миг прекаран с хората около нас, защото не знаем кога ще е последния път когато ще ги видим и тн, други когато преживеят такова нещо не мога да си спомнят последния миг с този човек, но аз помня, видях го сутринта преди да излезе, каза че отива да оправи някакви документи за имота, а аз да се забавлявам с приятелките си, защото щяхме да се събираме, когато излизаше от стаята, станах от леглото и се затичах към него и го прегърнах и го целунах и очите ми се насълзиха, той ме попита какво има, дали съм сънувала нещо лошо и аз му казах " не мога да повярвам, колко съм щастлива, обичам те ужасно много, малкия" той се усмихна и ме целуна супер леко и каза " И аз те обичам, до после бебчо" и започна да се смее, защото знаеше , че не обичам такива умалителни и ми намигна. Следващите няколко часа, прекарах с приятелките си, пиехме кафе, ходехме по магазините и той ми се обади и ми каза, че негов приятел си е купил нова кола и ще отидат да се повозят. Два часа след това, ми се обадиха че е катастрофирал и че е в Пирогов .. когато отидох , видях тези 3 момчета, които са били в колата с него, всички бяха добре..той е седял зад шофьора.. и той е единствения ранен, помня че припаднах в болницата, помня как стоях до леглото му.. и спомням си нощта преди да почине, сънувах го , сънувах че в някаква зала и аз му казвах да дойде да седне до мен и че не разбирам защо бяга от мен и той ми каза " не мога винаги да съм до теб, ще седна тук , а после при теб" събудих се , направих си кафе и ми се обадиха, че е починал.
Сякаш съм знаела или сякаш той е знаел , супер странно е, когато излизаше сутринта усетих болка, сякаш не исках да излиза, а нощта преди да почине го сънувах и той ми казва в съня такива неща, това не е нормално..
Виж не е ненормално,колкото и странно да изглежда и звучи. Приятелката, за която ти споменах по същия начин е сънувала подобни сънища с баща си преди да почине. Историята ти е просто.... Наистина много съжалявам! От думите ти малко почвам да си мисля, че ти си се отдала на мисълта, че няма да започнеш да дишаш отново. Ако мислиш само в тази посока никога няма да успееш да се изправиш...