Не разбирам какво трябва да направя сега ? ?

[Warm]

Здрасти, Някой25

Писах тук, защото тогава бях много ядосан и предпочетох да го кажа на някой, отколкото да се ядосвам и ако не го бях каза, най-вероятно щях да избухна срещу нея. Колкото до това дали ме е грижа за нея, мислех че ме е, когато след 5 години не я бях чувал, много се зарадвах и всъщност намеренията ми бяха съвсем различни, но тя постоянно ми повтаряше как е невъзможно един човек да се промени, как ще я нараня, как е била щастлива с някакъв пич дето не живее в България, че е много объркана, че всичко което иска е той, аз й обясних, че преди имах чувства към нея и някак си това, че не го изживях ми тежи и бих искал да опитам, но това което видях и чух от нея, не беше момичето от преди 5 години , беше момиче което казва че обича някого, но спи с друг, говори си с мен по цели нощи, а другия идва в 4 сутринта при нея и още такива неща, които ме накара да се чувствам тъпо и да осъзная, че това момиче не е същото което харесвах преди и че щом беше толкова лесно да спя с нея, при положение че има други мъже в живота й , ме отблъсна и това е всичко ,което искам да й предложа, даже и това не искам, дори секса не е толкова хубав, защото се чувствам виновен когато го правя и сякаш го правя на сила.
Проблема не е , че искам нея, проблема е че искам някоя да ме накара да чувствам и бях сигурен, че тя ще го постигне, но тя каза, че не й се занимава. Знаеш ли Някой25 , преди 3 месеца се разделих с едно момиче, което беше убедено, че може да ме научи да обичам, което може да ме накара да чувствам , излизахме 6 месеца, държах се добре, беше само тя, повече от месец излизахме преди да спим заедно, постарах се, караше ме да се смея, да се чувствам добре, но временно, тя се влюби в мен , обичаше ме, виждах го, но не го чувствах , това е проблема ми , не мога да чувствам когато ме обичат не го усещам просто имал съм връзки с години и пак стоя като някакъв празняр и правя така, че да не се забелязва. Преди това момиче имаше друго, бях луд по другото момиче, обожавах я , обожавах да я гледам , да мисля за нея, да се събуждам до нея, обожавах смеха й , усмивката й , мечтите й , правех всичко само за да бъде щастлива. И мислех, че това е любов, бях сигурен, че най-накрая е любов, че най-накрая чувствам нещо, но знаеш ли не беше.. Защото когато тя си тръгна от мен, защото аз живеех в Америка, тя трябваше да се връща в България, аз не усетих нищо, абсолютно нищо. Не трябваше ли да ме боли ? Да плача , да страдам ? Аз дори не се опитах да я спра или да измисля нещо, защото можеше да се боря, можеше да направя 1000 неща за да бъда с нея ,но не го направих. Тя си тръгна и аз повече не я потърсих, а го направих след 4 месеца и то защото бях самотен, защото жените с които излизах след нея , ме караха да имам желание само за няколко седмици и после всичко спираше, бях отегчен. Когато я потърсих, тя страдаше много, за мен , за това че не съм се борил, че не направих нищо и тогава ме заболя, болеше ме че това прекрасно момиче страда, че плаче заради мен, че аз дори не се бях замислил какво ще се случи и месеци наред сърцето ме болеше, плачех, страдах, беше ужасно, не можех да спя, не можех да ям, постоянно мислех, как съм я наранил и колко зле съм постъпил. Започнах да ходя на психолог, той човека направо се потресе, прати ме на психиатър , отидох веднъж, оня започна да ми говори , че съм бил депресиран хаха хапчета искаше да ми изписва и естествено повече не отидох. И все още се чувствам изключително виновен, за това, че наранявам добри момичета, наистина добри с неспособността си да бъда обичащ. Знаеш ли , че това е по- лошо от това да не те е грижа, защото мен ме е грижа, винаги ме е грижа, но просто не мога емоционално да им дам това което те очакват и се чувствам ужасно от този факт и най-добрия начин по който се справям с това е да се правя , че не ме е грижа, да се правя че секса е достатъчен.
Знаеш ли, какво ми казва всяко момиче последните 5 годни, което ме оставя? - " Мислех ,че мога да ти помогна, но колкото повече уж ти помагам толкова повече съсипвам себе си"
Това го казват 95% от момичетата с които съм бил през това време.
Това е. : )

[kompleksar]

Здрасти, Някой25

Писах тук, защото тогава бях много ядосан и предпочетох да го кажа на някой, отколкото да се ядосвам и ако не го бях каза, най-вероятно щях да избухна срещу нея. Колкото до това дали ме е грижа за нея, мислех че ме е, когато след 5 години не я бях чувал, много се зарадвах и всъщност намеренията ми бяха съвсем различни, но тя постоянно ми повтаряше как е невъзможно един човек да се промени, как ще я нараня, как е била щастлива с някакъв пич дето не живее в България, че е много объркана, че всичко което иска е той, аз й обясних, че преди имах чувства към нея и някак си това, че не го изживях ми тежи и бих искал да опитам, но това което видях и чух от нея, не беше момичето от преди 5 години , беше момиче което казва че обича някого, но спи с друг, говори си с мен по цели нощи, а другия идва в 4 сутринта при нея и още такива неща, които ме накара да се чувствам тъпо и да осъзная, че това момиче не е същото което харесвах преди и че щом беше толкова лесно да спя с нея, при положение че има други мъже в живота й , ме отблъсна и това е всичко ,което искам да й предложа, даже и това не искам, дори секса не е толкова хубав, защото се чувствам виновен когато го правя и сякаш го правя на сила.
Проблема не е , че искам нея, проблема е че искам някоя да ме накара да чувствам и бях сигурен, че тя ще го постигне, но тя каза, че не й се занимава. Знаеш ли Някой25 , преди 3 месеца се разделих с едно момиче, което беше убедено, че може да ме научи да обичам, което може да ме накара да чувствам , излизахме 6 месеца, държах се добре, беше само тя, повече от месец излизахме преди да спим заедно, постарах се, караше ме да се смея, да се чувствам добре, но временно, тя се влюби в мен , обичаше ме, виждах го, но не го чувствах , това е проблема ми , не мога да чувствам когато ме обичат не го усещам просто имал съм връзки с години и пак стоя като някакъв празняр и правя така, че да не се забелязва. Преди това момиче имаше друго, бях луд по другото момиче, обожавах я , обожавах да я гледам , да мисля за нея, да се събуждам до нея, обожавах смеха й , усмивката й , мечтите й , правех всичко само за да бъде щастлива. И мислех, че това е любов, бях сигурен, че най-накрая е любов, че най-накрая чувствам нещо, но знаеш ли не беше.. Защото когато тя си тръгна от мен, защото аз живеех в Америка, тя трябваше да се връща в България, аз не усетих нищо, абсолютно нищо. Не трябваше ли да ме боли ? Да плача , да страдам ? Аз дори не се опитах да я спра или да измисля нещо, защото можеше да се боря, можеше да направя 1000 неща за да бъда с нея ,но не го направих. Тя си тръгна и аз повече не я потърсих, а го направих след 4 месеца и то защото бях самотен, защото жените с които излизах след нея , ме караха да имам желание само за няколко седмици и после всичко спираше, бях отегчен. Когато я потърсих, тя страдаше много, за мен , за това че не съм се борил, че не направих нищо и тогава ме заболя, болеше ме че това прекрасно момиче страда, че плаче заради мен, че аз дори не се бях замислил какво ще се случи и месеци наред сърцето ме болеше, плачех, страдах, беше ужасно, не можех да спя, не можех да ям, постоянно мислех, как съм я наранил и колко зле съм постъпил. Започнах да ходя на психолог, той човека направо се потресе, прати ме на психиатър , отидох веднъж, оня започна да ми говори , че съм бил депресиран хаха хапчета искаше да ми изписва и естествено повече не отидох. И все още се чувствам изключително виновен, за това, че наранявам добри момичета, наистина добри с неспособността си да бъда обичащ. Знаеш ли , че това е по- лошо от това да не те е грижа, защото мен ме е грижа, винаги ме е грижа, но просто не мога емоционално да им дам това което те очакват и се чувствам ужасно от този факт и най-добрия начин по който се справям с това е да се правя , че не ме е грижа, да се правя че секса е достатъчен.
Знаеш ли, какво ми казва всяко момиче последните 5 годни, което ме оставя? - " Мислех ,че мога да ти помогна, но колкото повече уж ти помагам толкова повече съсипвам себе си"
Това го казват 95% от момичетата с които съм бил през това време.
Това е. : )

Що праиш тъй е, разчувства ме ама верно имах нещо в окото, което почна да тече по брадата ми и 5 минути ме сърбя..

[filmimilmi]

Абе не можеш ли по-кратко да си обясняваш проблемите? Това не ти е дневник, а форум. Да не говорим, че ако това на снимката си ти, историята ти вече не е анонимна и мадамата, която искаш да клатиш едва ли ще бъде приятно впечатлена от това, че си превърнал личните ви взаимоотношения в публична дискусия.
Иначе по "проблема". Ровейки се в прахоляка от миналото, какво точно очакваше, че ще изровиш от там? Това е било някаква много нескопосана среща, от която нито връзка, нито секс ще излезе. И кви приятели след 5 години, кви 5 лв?

[Warm]

Абе не можеш ли по-кратко да си обясняваш проблемите? Това не ти е дневник, а форум. Да не говорим, че ако това на снимката си ти, историята ти вече не е анонимна и мадамата, която искаш да клатиш едва ли ще бъде приятно впечатлена от това, че си превърнал личните ви взаимоотношения в публична дискусия.
Иначе по "проблема". Ровейки се в прахоляка от миналото, какво точно очакваше, че ще изровиш от там? Това е било някаква много нескопосана среща, от която нито връзка, нито секс ще излезе. И кви приятели след 5 години, кви 5 лв?

Принципно мога, казвам " Добре, всичко е окей" да кажем, че очевидно го приех като дневник хаха не мисля, че съм говорил толкова за всичко това, от твърде отдавна и да си излея глупoстите
Моя снимка съм сложил, защото мислех, че така е редно, но няма как никой да разбере кой съм или коя е тя, единствения човек, който знае че излизах с нея е майка ми защото Мама смята, че това момиче е идеално за мен, 'щото е доктор и е добра
А колкото до миналото, не знам брат, порових се, не ми хареса това което намерих, получих някакви неща, не ме задоволиха и да, нито приятелство ще има нито секс повече. : )

[Someone25]

Здрасти, Някой25

Писах тук, защото тогава бях много ядосан и предпочетох да го кажа на някой, отколкото да се ядосвам и ако не го бях каза, най-вероятно щях да избухна срещу нея. Колкото до това дали ме е грижа за нея, мислех че ме е, когато след 5 години не я бях чувал, много се зарадвах и всъщност намеренията ми бяха съвсем различни, но тя постоянно ми повтаряше как е невъзможно един човек да се промени, как ще я нараня, как е била щастлива с някакъв пич дето не живее в България, че е много объркана, че всичко което иска е той, аз й обясних, че преди имах чувства към нея и някак си това, че не го изживях ми тежи и бих искал да опитам, но това което видях и чух от нея, не беше момичето от преди 5 години , беше момиче което казва че обича някого, но спи с друг, говори си с мен по цели нощи, а другия идва в 4 сутринта при нея и още такива неща, които ме накара да се чувствам тъпо и да осъзная, че това момиче не е същото което харесвах преди и че щом беше толкова лесно да спя с нея, при положение че има други мъже в живота й , ме отблъсна и това е всичко ,което искам да й предложа, даже и това не искам, дори секса не е толкова хубав, защото се чувствам виновен когато го правя и сякаш го правя на сила.
Проблема не е , че искам нея, проблема е че искам някоя да ме накара да чувствам и бях сигурен, че тя ще го постигне, но тя каза, че не й се занимава. Знаеш ли Някой25 , преди 3 месеца се разделих с едно момиче, което беше убедено, че може да ме научи да обичам, което може да ме накара да чувствам , излизахме 6 месеца, държах се добре, беше само тя, повече от месец излизахме преди да спим заедно, постарах се, караше ме да се смея, да се чувствам добре, но временно, тя се влюби в мен , обичаше ме, виждах го, но не го чувствах , това е проблема ми , не мога да чувствам когато ме обичат не го усещам просто имал съм връзки с години и пак стоя като някакъв празняр и правя така, че да не се забелязва. Преди това момиче имаше друго, бях луд по другото момиче, обожавах я , обожавах да я гледам , да мисля за нея, да се събуждам до нея, обожавах смеха й , усмивката й , мечтите й , правех всичко само за да бъде щастлива. И мислех, че това е любов, бях сигурен, че най-накрая е любов, че най-накрая чувствам нещо, но знаеш ли не беше.. Защото когато тя си тръгна от мен, защото аз живеех в Америка, тя трябваше да се връща в България, аз не усетих нищо, абсолютно нищо. Не трябваше ли да ме боли ? Да плача , да страдам ? Аз дори не се опитах да я спра или да измисля нещо, защото можеше да се боря, можеше да направя 1000 неща за да бъда с нея ,но не го направих. Тя си тръгна и аз повече не я потърсих, а го направих след 4 месеца и то защото бях самотен, защото жените с които излизах след нея , ме караха да имам желание само за няколко седмици и после всичко спираше, бях отегчен. Когато я потърсих, тя страдаше много, за мен , за това че не съм се борил, че не направих нищо и тогава ме заболя, болеше ме че това прекрасно момиче страда, че плаче заради мен, че аз дори не се бях замислил какво ще се случи и месеци наред сърцето ме болеше, плачех, страдах, беше ужасно, не можех да спя, не можех да ям, постоянно мислех, как съм я наранил и колко зле съм постъпил. Започнах да ходя на психолог, той човека направо се потресе, прати ме на психиатър , отидох веднъж, оня започна да ми говори , че съм бил депресиран хаха хапчета искаше да ми изписва и естествено повече не отидох. И все още се чувствам изключително виновен, за това, че наранявам добри момичета, наистина добри с неспособността си да бъда обичащ. Знаеш ли , че това е по- лошо от това да не те е грижа, защото мен ме е грижа, винаги ме е грижа, но просто не мога емоционално да им дам това което те очакват и се чувствам ужасно от този факт и най-добрия начин по който се справям с това е да се правя , че не ме е грижа, да се правя че секса е достатъчен.
Знаеш ли, какво ми казва всяко момиче последните 5 годни, което ме оставя? - " Мислех ,че мога да ти помогна, но колкото повече уж ти помагам толкова повече съсипвам себе си"
Това го казват 95% от момичетата с които съм бил през това време.
Това е. : )

Видя ли, че си могъл да чувстваш. Може би проблема не е там където го търсиш. Вместо момичетата да се опитват да те променят трябва да те приемат такъв какъвто си. Казвай им го това нещо. Разкажи им това, което си писал тука. Опитвай се да си мил с тях, дори да не го чувстваш. Не знам какъв съвет да ти дам, ти си знаеш най-добре (типично, знам). Все някога ще се отърсиш от това нещо. Явно е период или нещо такова. В крайна сметка все някоя ще те промени. Но пък цялата история си има и добра страна. Всичко живо се чуди как да се разсее от такива неща (любовни драми, вина, мъка и т.н.), докато ти можеш въобще да не се притесняваш. Намери спокойна атмосфера. Дай си почивка. Явно си насъбрал негативни емоции и ти се отразяват. Минавам малко в професорски режим: човешкият мозък има една много любопитна функция. Когато нещо го тревожи, някакъв страх, негативна емоция, всяко нещо, което му пречи, той го изолира. Изолира го в подсъзнанието. И то си стои там, докато не дойде момента да се прояви. Вариант е да си изтласкал всички емоции по някакъв начин и сега да се проявяват като агресия или объркани настроения. Дай си почивка, физически и психически трябва да се възстановиш. После стартирай всичко отначало и не мисли за всичко, което ти се е случило до сега.

ПП: Извинявай, че те нахраних малко миналия път. Не беше с лоши чувства

Поздрави