Преди да те изкритикувам, ще кажа, че всеки прави грешки(макар и по няколко пъти) и всеки заслужава прошка. Въпроса вече е дали след поредната прошка, той ще си вземе поука. Според мен ням смисъл да прибързваш и да заминаваш. Да, обичаш го, разбирам те, но не мисля, че трябва да зарежеш живота си тук и да се впуснеш в приключение из чужбините. Любовта не е вечна, колкото и хора да го повтарят. Аз също съм на 20, момче съм и едвам се отървах от една такава любов. С момичето се запознахме в 9 клас и бяхме заедно за нещо от сорта на месец. След това аз си бях виновен, че прецаках нещата. Останахме приятели (което беше по-добрия вариант и за двамата), но аз не я приемах като приятел. Интересното е, че моята любов към нея се разви след това. 3 години.... 3 години не спрях да я обичам като повече от приятел. Мислех си, че никога няма да се измъкна от това чувство. Но ето, че се измъкнах. Просто с времето човек променя интересите си и някак несъзнателно загърбва някои неща. Така че, ако слушаш мен не ходи. Няма смисъл, още повече че той явно е леко бунтар. Не се знае какви ще ги забърка по чужбините. Съжалявам ако съм те обидил с думите насочени към него. Хвани си живота в ръцете, завърши си университета и си запази добрите отношения с вашите. От това по-хубаво няма. Пък любов все ще намериш някъде. Не казвам да се откажеш от него. Вие си запазете добрите отношения и поддържайте връзка. Но недей да правиш прибързани неща.
Като заключение мога да кажа, че все пак това си е твоя живот и ти решаваш. Попита за мнение и ние ти го дадохме. Това са нашите гледни точки (говоря и за всички други, които са писали) и ти не си длъжна да се съгласяваш с тях. Ти си човека, който знае кое е най-добре за теб.
Надявам се да съм бил полезен
Поздрави
