Така, с приятелката ми сме заедно от скоро и малко започвам да се притеснявам. Тя е обсебена от мен, аз съм й човека за всичко, няма приятелки и не иска такива, аз съм й човека за абсолютно всичко и през тези 5 месеца тя излиза с моята компания, която си е моя и понякога искам да си излезем по мъжки с приятелите, но тя винаги ще е там, защото и тя е част от компанията, въпреки, че аз съм единствената причина да е там. Все й говоря, че искам малко време за себе си, за приятелите си, тя уш разбира, а после се сърди и следват фасони. Заедно сме всеки божи ден, а все нещо не й достига. Явно е прекалено влюбена. Та, наскоро даже започна да мисли плановете ни за в бъдеще, единствената причина, която я държало в града, а не да замине съм бил аз и много се притеснявала от факта, че ако заминала всичко щяло да приключи, а ходим от 5 месеца ... Аз не изпитвам тези бурни любови, които тя изпитва към мен, а по скоро я уважавам, ценя и харесвам като човек. Не искам да късам с нея, въпреки всички недоволства, които проявява без причина, а това говори. Та какво да правя ? Не искам да я зарязвам, наистина не искам. Наскоро говорихме и каза, че наистина ще се постарае да набляга и на моите желания и нужди, но за тези 5 месеца аз я качих на главата си. Стигал съм до положеня, в които я лъжа, че имам работа, само за да си релаксна вкъщи. До такава степен съм си я качил на главата. Тя е и голям егоист. Знам, че много ме обича, но мисли само за себе си, как на нея ще й е добре, как аз трябва да се съобразявам с нея постоянно и т.н., както и правех досега, но мисля вече да си гледам и моя гъз и да видим как ще й се отрази това.