Цитирай Първоначално написано от DisappointedDreamer Виж мнението
Как ти помогна това словоизлияние?
Well...
не съм сигурен, но имах нужда да го кажа, имах нужда да призная пред себе си, че колкото и да се убеждавам, не съм толкова добър, че върша ужасни неща и продължавам да го правя, отново и отново. Мислех, че ще изпитам НЕЩО каквото и да е когато го кажа или го напиша, но не се случи, не изпитах облекчение, не се почувствах по-добре.


Цитирай Първоначално написано от kompleksar Виж мнението
В следствие на родителите ти се дължи това, останала ти е травма, дори и без да го осъзнаваш.

Да, но аз имам добро семейство, родителите ми са готини, забавни, заедно са вече 30 години, те са обикновени хора, искат най-доброто за децата си, никога не са ми се карали кой знае колко или да са ме тормозили по какъвто и да било начин. Но очевидно наистина тази липса на внимание когато бях тинейджър ми се е отразила без да го осъзная. Не ги обвинявам, не бих си го позволил, никой не е роден родител, никой не знае как и какво да направи. Те винаги са разчитали на мен, че аз ще постигна нещо, заминах за Америка заради тях, учех нещата които те искаха, направих всичко както трябваше и те са окей с това, но драмата продължава да е брат ми, който приключи спортната си кариера, заради операции, травми и тн. И вече е на почти 30 и не е постигнал абсолютно нищо в живота си, освен че още живее с нашите и играе видео игри постоянно. Но това не пречи когато каже, че иска Audi A8, нашите да не направят всичко възможно за да му купят кола, която дори не излиза от гаража, защото той не ходи никъде. Но такъв е живота предполагам