Здравейте На 22 години съм привидно добро и горе долу привлекателно момче. Накратко имах доста продължителна връзка 3 години и половина тя премина през много моменти както добри така и лоши. Не се държах добре признавам си и съжалявам и всичко го правих от ревност и любов. Общо взето много я ревнувам нареждах и какво да прави имах я за даденост и осъзнах че не трябва така но прекалено късно. Не че тя беше чиста като сълза но общо казано беше перфектна: красива, добра, търпелива, отзивчива. Въпреки всичко се обичахме и стигнахме до момента в който почна работа и там още на 2рия ден и казах че единия от колегите и ме съмнява но тя ме убеждаваше че той добро момче и го приема само като приятел. И така след 5 - 6 месеца бачкане там ги хванах двамата в квартала в който живеем да се разхождат във 2 през ноща. Скарахме се много жестоко и се разделихме и общо взето картинката е такава че тя вече 5 месеца е с него аз съм сам и страдам за момичето което обичам. Пробвах с друга не се получи просто секс и това е. Виждаме се от време на време за по кафе и то на 2 месеца един път. А и общо казано не виждам какво този индивид може да и предложи нито сигурност нито обич. Искам да си се съберем и да продължим както си беше колкото и да е трудно. Говорили сме за деца, сватби и т.н и накрая всичко се срина. Искам съвет от вас и благодаря за отделеното време