Цитирай Първоначално написано от FuzzyDesertPaw Виж мнението
Мисля, че си загубил надежда. Надявам се тази статия да ти помогне https://posyvetvai.me/14-факта-които-могат-надежда/

Точка3 : Може би сте заобиколени от токсични хора които мислят само за себе си, отрицателни са, оплакват се от живота...

Ами да с ръка на сърцето си мога да кажа,че винаги съм попадал на такива хора и роднини,писнало ми е от оплакващи се хора, и аз съм преживял много но не го натрапвам на другия...

Последния "приятел" с който уж много си пасвахме и отидохме да учим последна година Магистратура стана точно така, уж всичко окей, и започна да се оплаква, аз естествено си имах работа и нямах чак толкова време да отивам и да се занимавам с университета и чак започна да ми търси сметка защо не съм идвал, бил съм го едва ли не излъгал .. започна да се оплаква това го боли онова го боли, крака ме боли,.. а лично съм приживял 2 операции със пирони и всякакви ужасии и като почнат да ми се плачат ей така за нищо и му казах в очите приятел само се оплакваш..стига ся всеки с проблемите си, той взе че се насърди и повече не звънна дори..

Уж беше много точен пък каква стана тя.. Мина Месец.. викам си хайде може и да съм прекалил аз ще го потърся... звъннах му викам, как е, какво става пак някакви оправдания, и все едно като на разпит ако не го питам нещо няма да говори, викам си ахааа...Ясно, значи бързо е забравил когато му помогнах да се оправи в университета и ми сваляше шапка а сега неще и да говори... Втори път му звъннах да го пробвам как ще реагира, пак като на разпит...


Напоследък изцяло се замислям да стана(то май вече съм си станал) напълно Вълк едининак да не се моля на никого и да се занимавам с никого, знам, че сам не се живее ама постооянно негативизъм да лъха отвсякъде..


Цитирай Първоначално написано от nqmamNervi Виж мнението

Относно приятелите - ти търсиш ли ги? Защото никой не е длъжен да те търси постоянно. Като цяло никой нищо не е длъжен да прави за теб и ако искаш нещо - правиш нещо по въпроса. Вероятно ги е отблъснала негативната ти нагласа за живота. .
Знам,че никой не е длъжен, винаги съм отворен към нещо ново, винаги предлагам да излизаме, да правим нещо.. ЗВъня, пиша, винаги давам инициирам да се събираме да излезем.. винаги ударям на камък, ама винаги, или оправдания нз не мога, ще видя.. за мен това не е мъжки отговор.. и изобщо спрях да пиша.. Януари за последно писах и се мъчех да пробвам да излезна ами не става на сила не става..и си седя вкъщи..

Във фитнеса има две-три приятелчета с които си лафим като блъскаме, ту аз ще кажа ту той ще каже аре навън и винаги не стават нещата, ся съм на работа, ще видим.. нз кво да правя.. явно моя негативизъм винаги ме кара към такива хора.. как пък такъв късмет имам..