Кофти ситуация

[filmimilmi]

Е, хайде не така рязко.
Добре, може би си прав това, че като прекарваме известно време заедно, ще ме хареса, но ако щеш вярвай, далеч не мисля, че съм толкова привлекателна, че чак да се влюби в мен и т.н. Също, че като се запозная с някакво момче, каквото и да е то, още в началото решавам какви ще сме и съответно се държа, както съм решила. Тоест държала съм се чисто приятелски и доста внимавах да не го допускам до себе си, и не смятам, че е имало некоректно държание от моя страна към него - тоест, че съм му давала надежди, защото точно това избягвах. Виждали сме се точно 4-5 пъти с този човек и то не за много дълго. Той мен ме търси, не аз него. Когато ми пише, го игнорирам и след часове му отг. Същото е и като ми звъни, не му вдигам нарочно и ако ще му вдигна, то е за да му кажа, че не съм заета и затварям. Да добавя, че той ми сподели за чувствата си още преди 2-3 месеца някъде, доста говорихме относно това, отдръпнах се. После ми каза, че тръпката му изстинала и че едва ли не е готов да бъдем приятели. Обаче не знам как и защо се озовахме в този омагьосан кръг, в който той ми казва, че ме обича, че е влюбен, че се е привързал към мен, че ако изчезна от живота му, ще страда и т.н. при положение, че вече знае мнението ми, че съм му казала без заобикалки, че искам само и единствено да сме приятели. Той даже сам ми каза, че разчита поведението ми като освободено и приятелско. Което значи, че не съм аз виновната, че той не може да приеме фактите още от 3 месеца и да се вземе в ръце и да се осъзнае. Тоест няма нужните себеуважение и чест да преглътне това, че не споделям тези му чувства и да си продължим приятелството, което имахме в началото. И не, със сигурност не се кефя на това, че се върти около мен и не прося внимание от никого. Написах тази тема за съвет, защото го оценявам тоя човек и искам само да си запазим приятелството.

Госпожице, ти като отрязваш някого, защо продължаваш да го държиш като втора цигулка в шкафа? Осъзнаваш ли, че смегчаващите вината ти обстоятелства си ги изсмукваш измежду пръстите? Та той ти е споделил, че е влюбен в теб още преди цели 2-3 месеца и ти вместо директно да му кажеш "пич, НИКОГА няма да станат нещата между нас, защото НЕ МЕ КЕФИШ ВИЗУАЛНО", което е кратко точно ясно, ако имаше съвест, вместо това си продължила да го въртиш без да му кажеш истината в очите до степен, в която той да си помисли, че поведението ти е по-скоро:

освободено и приятелско

Моля? Освободено? Знаем много добре, че това значи, че си му се мятала на врата, прегръщала си го, сядала си му в скута, държала си го под ръка докато вали дъжд и той държи чадъра например... Ти си класически пример за злобна кучка, която не зачита чуждите чувства и винаги поставя на първо място това да си чеше егото, било то и с някой мухльо като този колкото да има някой, който да ти ходи по гъза. И да, този е такъв, защото, ако бяхте тръгнали сигурно щеше да е под чехъл. Ходи ти по задника толкова време, подарява ти цветя и ти викаш, че не си осъзнавала, че е много влюбен. Тия на друг ги разправяй. Я си представи ти да си намериш майстора. Някой дето е "твой тип" да ти обяснява колко добро и интересно същество си в продължение на няколко месеца докато ти дава да го придружаваш насам и натам, чак да се стигне до там да му подаряваш и подаръци и накрая след всичките хиляди намеци да му се обясниш, че си влюбена и той да ти каже, че е знаел това през цялото това време, но просто не си негов тип...

няма да откажа и едно чисто ново Ауди, прав си!

А още по-зле е, че си и меркантилна кучка на всичкото отгоре....
Направо ми се гади от такива като, не знам как живееш със себе си, ако осъзнаваш дори малко каква си...
И да добавя какво смяташ за мъжете от една друга тема в раздела от тези дни:

мъжете са простоустроени същества, така че му кажи направо

Значи нямаш проблем с това да казваш нещата в прав текст, но според теб мъжете са прости и тоя така... Казваш си "докато ми е убоден, дай да го ползвам, що не, та той е просто устроен, няма нищо да му стане, ако се подиграя с чувствата му..."