Ако на някой му трябва есе...

[zvQr_nO_s_ChAr]

Ся че ви драснем едно есе.. Имах 6 на него хД ако на някой ще му свърши работа да се възползва..

Аз строя

"Измислен свят.Парадоксален.
Безличен и изтръпнал от двуличие.
Не можеш истините да изричаш,
започнал си на зомби да приличаш
и някак си се чувстваш все окалян.
Измислен свят.Сив от бездушие,
опръскан с мрак и смях без радост.
Безмозъчен от ранна старост,
изгубен в похабена младост,
Безсмислен, сляп и равнодушен."

Аз строя...Аз строя нов "НОЕВ КОВЧЕГ", защото непознаваема стана тъмната страна на човека и защото човекът стана по - черен от нощта.
МРАК В МРАКА.
Дошло е време разделно...Време на неизричани истини.Време, в което Слънцето се превърна в Луна. Ценностите изгубиха стойността си. Светлината заглъхна в бездната на престъпната нощ. Първото и най - неотложно нещо стана да се отплатиш за доброто с неблагодарност.Обществото се погаври с културата. Невежеството ограничи въжделенията. Бягството от действотелността дрогира слабите. Хаосът наречен демокрация изкриви представите. Пълзящите "животни" проникнаха навсякъде.
Животът се сведе до съществуване и се олицетвори с една единствена дума - ПАРИ.
Спечели на лотария и ще те обявят за умен...
Позлатата минава за злато...
В такова едно време - пред мен е Мрака, а след мене - Нищото...Да тръгна ли или пък да се върна? Къде са моите стремежи? Излиза, че всички велики истини всъщност са гнусни лъжи. Излиза, че цял живот се стремиш към нещо.. И изведнъж, бинго : някой убива желанието ти и то мутира в равнодушие...
Защо? ЗАЩО? Толкова много въпроси! И толкова малко отговори...
А аз трябва да строя... Какво да построя? Храм на отчаянието? Или храм на Надеждата? Ако, като Данко изтръгна сърцето си, за да поведа хората, със сигурност ще се намери някой "умен" и "далновиден" човек, който да го настъпи с крак...
Изгубих се...Изгубих се сред пътища за Никъде...Не мога да намеря ПЪТЯ.
А той е там, кякъде...Очаква да бъде построен един нов Път, с една нова Надежда, с едно ново Слънце... Безупречен и безусловен. Чист и БЯЛ...
Само дето, "никой цвят не е така чист и никой цвят не може така да се опетни и омърси както белият..."
За това моят "НОЕВ КОВЧЕГ" ще строя много внимателно...С много вяра, с много любов и с много търпение ще построя един нов живот достоен за обич. Дано успея да открия истината...
ИСТИНАТА, КОЯТО Е НЯКЪДЕ ТАМ...

[sexa_na_kompleksa]

Много благородно! Повечето тук се интересуват само от себе си и своите нужди. Радвам се, че има такива като теб, които помагат. Дано на някои му влезне в употреба.

[velislavcheto]

На мен ми трябва есе на тема "държавата"

[sexa_na_kompleksa]

На мен ми трябва есе на тема "държавата"

Има специална тема за молби, но понеже си нов/а ти е простено.
Ето какво намирам:

„Обичам родината, мрзя Държавата”


„Опознай родината си, за да я обикнеш” е казал: Алеко Константинов. По – хубаво и красиво от родината няма. Божествената красота на природата, величествената сила, която притежава, те кара да я обикнеш истински.
Едва ли с думи можем да опишем всичко, което виждаш и чувстваш. Родината е земята, където се раждаш. Когато на човек му е тъжно, той се връща в спомените си, а спомените са щастливо изживяни моменти в детството.
Когато Бог е решил да изпрати ангели за всяка една страна, за България ангел не е останал, тогава те го попитали кой ще я пази, и той отговорил: „Аз”! Всяка една страна сама по себе си е красива, но в България съчетанието море, планини, низини, реки, я прави божествена. Тя ни кара да бъдем горди и с гордост да се наречем българи. България е страната, в която се раждат талантливи, умни и достойни за нея хора.
Но начинът ни на живот понякога ни кара да напускаме нейните предели или да ругаем хората, които я управляват, за това, което сме сега. Във всички случаи, когато се спомене думата „Държава”, се сещаме за моменти, в които са настъпвали промени и сме имали лоши спомени от тях. Но въпреки това (не всички управляващи) , се стремят за по - добро бъдеще. Бъдеще в което, ако не ние, децата и подрастващите поколения да живеят достойно и свободно.
Когато споменем свобода, за пример може да се даде присъединяването на България през март 2004 г. към северноатлантическия алианс – НАТО – това осигурява спокойното бъдеще на страната ни. Държавата продължава да доказва своят напредък в развитието си към добро,писъединявайки се към еврпоейската общност – ЕС.
За да се модернизира и промени България, трябваше да се променят закони и да се приемат нови. Всяка една промяна, която настъпва с държавата ни, се отрзява върху хората. Именно зтова недоволството на народа ни нараства. Това го доказват и изразяват със своите протести и митинги, което в последните няколко години се случва често. Всяка една от институциите се стреми към успеваемост, но дали ще успеят?
Хората не спират да вярват в доброто и в това което предстои да се случи. Да мразиш държавата, в която живееш, е силно казано, макар че не е невъзможно. Човек, който обича родината си, не може да мрази държавата си. Това са две крайности, които не отиват, на нас, българите, защото се стремим към по – добро, изпълнени с надежда и любов, и към родината, и към държавата си.



Идеалната държава

Целта на живота на всеки от нас е да търси щастие. Следователно идеалната държава би била тази, в която всеки отделен човек се чувства щастлив.
За да си отговорим по-конкректно на въпроса какво трябва да представлява идеалната държава, каква да бъде формата на държавно устройство и управление и какви функции да изпълнява, може би първо трябва да сме наясно защо всъщност е възникнала държавата. Дали е договор между членовете й или е посредник за едно разумно договаряне между хората, основната цел на държавата е да въдвори мир и порядък в живота на хората, да гарантира и защиатава естественото им право и да наказва тези, които го нарушават. Доброволно или не, участниците в този обществен договор отдават част от свободата си, за да им бъдат гарантирани спокойствие и сигурност. При все това се запазва претенцията на всеки отделен човек за “автономност на избора на земния му път”. За да спази това, може би най-подходяща е деморатичната, многопартийна форма на държавно устройство, при която една или няколко партии разпределят и упражняват властта в държавата, което никога не удоволетворява интересите на всички граждани.
За създаването на идеална държава е нужна управа, в която най-добрите умове от всички политически партии и най-големите експерти от всяка област да съдействат на местните и национални управи. Политиците по-скоро ще служат на интересите на всички партии и групи, отколкото само на своите привърженици. Например членове на движението "Екогласност" ще работят съвместно с министерството по екология за решаването на екологични проблеми. Това би сложило край на вредния принцип на партиите в опозиция да правят всичко възможно, за да принудят правителството да се провали, защото и те самите ще са част от него и ще участват пряко в управлението.
Понастоящем правителствата се фокусират главно върху отпускане и разпределяне на пари, действайки на принципа, че икономиката е в основата на живота. Но всъщност живота е в основата на икономиката. Правителствата трябва да работят съвместно основно за подобряване на стандарта на живот.
Жизнено необходими за едно справедливо общество са основните стълбове на демокрацията: равенство пред законите; всеобщо избирателно право; суверинитет на народа; права на малцинствата; честни, свободни избори; разделение на трите власти; икономически и политически плурализъм, както и защита на основните човешки права: свобода на словото и печата, свобода на вероизповеданието, право на равна закрила от закона, право на собственост, право на труд, право на образование и т.н. Без тях естествените права на отделния човек са нарушени, което обезсмисля съществуването на държавата.



Моят образ на България

“Мила Родино, ти си земен рай, твойта хубост, твойта прелест, ах, те нямат край!” Това е припевът на българския химн, написан от Цветан Радославов. Това са думи, изпълнени с чувство на патриотизъм, привързаност и гордост. Това са думи, написани за България-родината, а на за България-държавата.
Да, никой не може да оспори природната красота на България. Тя е възпявана в народните песни, описвана в творбите на много български поети и писатели, възхваляна дори от чужденци. Всеки път, когато аз се докосна дори до минимална част от прелестта й, когато зърна дори за секунда даже и един хълм, дъхът ми просто секва. Сякаш времето е спряло и аз не мога да откъсна очи от гледката пред себе си, а чувство на гордост и удивление струи от мен. И искам отново и отново да се повтаря този момент, защото той ме зарежда със сила, която не мога да получа от никъде. Защото красотата на България е дивна! Тя е уникална и неповторима! Тя е дар от бога и плод на любовта му към хората! Тя е наша!
Едва ли има българин, който да не познава поне отчасти историята на България. Кой не е чувал за хан Крум и твърдостта му при издаването на първите писани закони? Кой не е горд, когато слуша за цар Симеон Велики или за цар Иван Асен Втори, разширили България до три морета? Кой не е благодарен на братята Кирил и Методи за създаване на славянската азбука и кой не е благодарен на учениците им за донасянето й тук? Кой не се изпълва с омраза към турците-душмани, когато слуша за незаслужените жестокости, упражнявани над българите от тях? Кой не би искал да бъде като Левски, Ботев, Каравелов, Бенковски? Кой истински българин не изпитва тези чувства? Аз не мога да остана безразлична дори само към частица от българските подвизи така, както не мога без въздух.
Веднъж, когато бях в 5-6 клас, бях прочела на едно училищно шкафче: “Обичам родината, но мразя държавата.” Тогава още не разбирах напълно какво значи това, звучеше ми като виц и се разсмивах всеки път като минех покрай това шкафче. Сега, когато вече смея да твърдя, че разбирам повече, не само надписа ми звучи като виц. Цялата държава е такава – един голям, огромен виц. Само че той не е смешен. Защото тук става дума за живота на хората на една цяла държава, за 8 000 000 души, които непрекъснато намаляват, благодарение на нашите “герои” политиците. България е бедна ли? Не, България е богата, богата е с трудолюбиви и честни хора, които едва свързват двата края, защото работят за сметка на мързеливите ни и лъжливи политици и управници; България е богата с заможни и алчни хора. Просто на държавата й липсва някой, който има силата и твърдостта да направи нещо, да помогне, когато се налага. Какво направи държавата, когато държаха медиците ни 8 години в Либия? Какво направи държавата, когато природни стихии като наводнения и пожари унищожаваха човешки животи, като го срутваха до основи или направо го отнемаха. Какво прави държавата, когато вижда положението по пътищата: всеки ден стават катастрофи, защото няма кой да разчисти заледения път или защото КАТ позволява на пияни шофьори да се правят на Михаел Шумахер. Какво прави държавата срещу насилието: в къщи мъже пребиват жените и децата си; в училище ученици се бият взаимно или по-лошо наръгват се с ножове, или бият учителите си; на улицата се стреля безразборно от полицаи и от местните ‘гангстери’. Едно нищо, това прави държавата. Единственото, в което ги бива е да увеличават данъците, като понякога дори измислят нови такива, или да увеличават собствените си заплати, защото явно хилядите в банката са им малко.
А българинът…Българинът вече отдавна не е това, което някога е бил. Той беше горд, беше трудолюбив, беше хитър и умен, той беше българин. Сега е беден, мизерен, търси лесния изход, бягайки далеч, сега просто живее, колкото да не умре. Децата пропушват от втори клас и, ако са късметлии, си остава само с цигарите, а ако не – в 10 клас вече пушат трева, а на 20-21 са преминали и на дрога. Набити костюмирани младежи, успели да забогатеят още до 25 от трафик на момичета и наркотици, се разхождат с пистолети под мишница, за да застрелят конкуренцията, поставила бомби в колите и апартаментите им. Алчни и дребнави хора, издигнали се благодарение на парите на мама и тати, гледат единствено и само как да напълнят собствената си гуша и, ако остане, тази на семейството си. Днес всичко е въпрос на пари и бизнес. Ако не си дете на някой богаташ, едва ли някога ще успееш да издрапаш поне до малко над средното положение. Затова и всички бягат в чужбина, където може да слугуват на другите, но поне си струва, защото в края на деня няма да се притесняват, че нямат пари за хляб. Затова и българинът вече няма мечти – защото тук мечтите не могат да станат реалност. И това е нещо, което “лидерите на България” никога не разбраха – липсва ни възможност за реализация.
България в миналото е била страна рай, затова и историята ни е толкова велика. Тя все още може да бъде такава, защото притежава всичко, което й е нужно. Просто трябва някой да я поведе по другия път, по верния път.





БЪЛГАРИЯ – НЕ ДЪРЖАВАТА, А ДУХЪТ БЪЛГАРСКИ –
ТОВА Е БЪЛГАРИЯ
(есе)

В годините на безкраен преход и криворазбрана демокрация все по-често чувам хора да казват: „Това не е държава.”, „Как пък не сме като нормалните държави?!” или „Българска му работа”.
Как от държавата на съзидателя и обединител на разнородни племена Асхарух, от държавата на законодателя Крум, далновидния християнин Борис , мъдрия Симеон, на още цяла звездна плеада ханове, мъдреци и царе, които са разширявали границите на родината и са дали на „вси славяни книги да четат” стигнахме до тук?
И откъде дойде родът български? Дали от далечните средноазиатски степи или от северните земи, където горите, езерата и мочурищата са били естествена закрила на славянските племена? Може би началото на изстрадалия българси народ са дали траките, препускали на буйни коне из необятните низини? Нали за тях се предполага, че са изчезнали от лицето на земята, а дали не са дали корените на един съвсем нов народ – българския? Ако е така, ще е вярна теорията на онези учени, които смятат, че прабългарите не са дошли на Балканския полуостров, а са се върнали там, където са били в далечни времена. И след това са тръгнали към Азия. А благословената от Бога българска земя отново ги приласкава в обятията си.
Съвременната българска държава и по-точно съвременните български държавници не са това, което е моята представа за истинската България.
Откъде започва България? От българският дух, заченат в триединна спойка на древно тракийски вино, пламък на вощеница от славянския пчелин и тропот на буйните степни коне. Продължава с тихия шум на пергаментите, изписани с новите букви. С нежността, на онази незнайна женица, втъкала прелестите на благословената ни земя в шевица. В ръцете на резбар, побрал в един иконостас цялата българска вселена. И духът, и вярата, и надеждата, и любовта – всичко в невероятен иконостас. За да го разбереш ти е нужно да имаш сърце, отворено за българската душевност. Защото на нея се крепи изтерзания ни народ, „обрулената ни държава”, вековете под робство, кланетата на жени, деца и старци. Духът български е дал сила на дедите ни да се възродят от дългата робска нощ и да възкръсне народът ни от небитието на историята. Ако не беше силния български дух на древния майстор, обработвал най-старото злато в света (българското) как щеше да му придаде смисъла на вечността? Вечна е красотата, създадена с мъдрост и любов. Кое е по-силно – богатството на духа, или богатството на деня? И кое е по-стойностно? Кое е давало сила на богомилите или на най-верните последователи на Божията воля? Как без силата на българския дух, народът ни, дошъл от най-древните пластове на времето, би преминал през всички исторически бури и би имал сили да се отправи към най-далечни времена?! Този силен народ е дал и на мен името Българин. Показал ми е откъде идвам и накъде трябва да отивам. По пътя на незнайния българин, дошъл с Аспаруховия кон, срещнал синеоките славяни и къдрокосите траки, а волен степен вятър изчистил душата му от дребнавост и пошлост. По пътя на майстора, вградил българския дух в кръгли църкви, дворци и мостове. Духът български, който и до днес дава живот на църковните фрески, а на нас памет българска. Духът български, вплетен в речника на прабългарските слова – „ бисер, болярин, бъбрек, българин...” затова и до днес сълзите ни са бисерни – тъжни като страдането и светли като надеждите.
А паметта българска ни е нужна, за да виждаме руините на славните царски дворци, да незабравяме безсмъртния Балканджи Йово, да носим опиянението на Орфеевата музика и в сърцата си спомена за трагичната любов на Орфей и Евридика.
И още много богатства носи паметта ни българска – на светия Патриарх Евтимии, на когото силата на ятагана не сломи силата на духът български и вярата христова. На сръчната ръка на Кольо Фичето, редил мълчаливия камък така, че да трогва сърцето, на могъщите криле на майстор Манола, на многото свети българи, запазили чест, достойнство, съвест и вяра, за да остане неопетнето името българско.
Духът български е дамгосан от робска трагедия, но в него е втъкана и музиката и красота на халища, китни възглавници, писани каруци и шарени стомни.
В духът български е вписана нежност, обич и надежда и за деня и за нощта – значи завинаги. В духът български Бог е претопил славяни, траки и българи, превърнал ги е в единно и неделимо цяло, в народ.
И ако знаем кои сме били, виждаме ли се кои сме днес и даваме ли си сметка къде отиваме утре? Може би.
Българският Дух е доказал, че е безмъртен във времената и устоява на всички изпитания. С Божията воля и въпреки днешните управници.

[Grand dama]

Трябва ми малко помощ! Трябва ми есе на темата Какво бих сложил в моят Ноев ковчег