Изгубих изцяло надежди да се занимавам с момичета, не знам какво се случва..пълен крах,страх ме е от това да бъда измамен отново, изцяло отдръпнат.

За мен какво да кажа, уча все още магистър, абе да си го кажем... уча и аз.. апф.. ходя на изпити и чат пат на лекции, работя от време на време и активно спортувам...

Но в последните години ме е навяло такава мисъл,че направо вече ме е страх и най вече срам да се запознавам и занимавам с момичета..

Доста "приятели" ако мога така да ги нарека ме забравиха, спряха да комуникират с мен, изцяло станах като Един самотник, отчаян... Изгубих надежда и за живот

Влизам в магазин забелязвам някое момиче и почвам да се притеснявам, а дори не я познавам, доста съм се саднал и ми е адски притеснително да комуникирам вече с другия пол, цъкам в фейса и там същото положение..

Страх ме че ще ме отхвърлят, че няма да има какво да завържа разговор, страх ме е да споделям...

Изпатих си доста от една Патка в която се влюбих преди две години, а тя се подигра жестоко с мен, почти всеки ден или сещам за нея или я сънувам, и това чувство още повече ме депресира...

Първоначално уж я бях преодолял, излизах си, работех, занимавах се с неща с цел да си запълвам времето, но пак дойде такъв период на самота.......в който тръгна ли дори да пиша на дадено момиче, тръгна ли да разговорям дори то било колежка или просто сервитьорка, то си представям онова нищожество.