Честно ли , защо ? Защото не е достатъчно мъж, че не е взел едно самостоятелно решение в живота си? Да, аз знам че съм егоистка, че егото ми е твърде голямо, знам своите грешки, но защо той да е правият, защо не се постара, защо когато бях негова вече спря да ме кара да пеем, да танцуваме, защо спря да крещи колко ме обича, защо спря да прави всички тези негови неща които обичах? По-добре ли щеше да е да стоя с него, когато се чувствах нещастна, когато се чудех какво да кажа за да не заспя отново до него, защото се задушавах? Защо той не се опита, защо не се постара? Моя е вината, че го нараних ли, че не го излъгах и че не останах с човек с когото не бях щастлива. Да, може би егото ми е наранено защото бях първата която обича и сега очевидно обича някоя друга и това ме дразни, но как може да е толкова слаб, аз мога да го имам пак, той дори няма да се съпротивлява, това ме побърква, че не си отстоява позициите и в същият момент е толкова сладък и прекрасен във всичко друго което прави , че искам да е наблизо като приятел..