Пак дойде нощта. Пак дойде и онова ужасно чувство на отчаяние. Всичко отвътре ми е свито и много мисли едновременно започват да обикалят съзнанието ми. Точно по средата на гърдите усещам огромна тежест все едно някой е седнал върху мен, а гърлото ми се свива и ми става трудно да говоря. В интерес на истината това чувство отдавна не ме бе посещавало. Все едно ме беше забравило и сега изневиделица се е сетило да навести стар приятел.