Не се сещам за заглавие

[Ivaaaaa]

Здравейте,
изненадана съм от интереса първо и второ, искрено съм ви благодарна за отговорите. Янгблъдз е прав в това, че съм прочела, просто не знам какво точно да отговоря. За мен беше полезно да получа масовост.
Така, ще прегледам отново един по един и ще опитам да допълня нещо от себе си.
@Янгблъдз, няма нещо по-човешко от това да се греши. Но, u know what? Нямам право да греша. Поне на работа. Току-що си представих “по-зле-то”. Трагедия.
@Тролнещоси, никога не съм поставяла егото си на пиадестал. Мога да отстъпвам, мога да правя компромис, мога да признавам грешките си, недостатъците си и всяко мое несъвършенство. Моя колежка в онзи паметен ден, когато се издъних, ми каза: Ако бях на твое място, нямаше да мога да си призная и дори ме дръпна назад, когато тръгнах да го правя. Щяло било да се потули, забрави, it is not a big deal. Ами не. Предпочитам да подкопая доверието към мен, да понеса последствия, но не мога да лъжа. Не мога. Вярваш или не. Все ми е тая. Можеш да ми казваш всякаква, да погледнеш във всяка моя пора под лупа и да казваш колко съм обикновена, но да ме наречеш мързелива... просто не е релевантно. Положих и продължавам ежедневно да полагам страшно много усилия. Избрах да се занимавам с нещо значимо, най-висшата ценност. Не претедирам за увековечаване в човешката история, но ще съм увековечена в сърцата на хората, които ще срещна. Да, егото ми пострада. Да, винаги съм мислела, че съм по-интелигентна от повечето хора и все още го мисля.
Мислите ми са объркани в момента. Преди малко станах от сън. Сънувах и аз не помня какво точно, но се чудех какво е силденафил през целия сън. В момента, в който се събудих си казах “виагра, Иве”. Странно нещо е мозъкът. Подсъзнанието не познаваше този препарат. Не знам защо написах това. Нататък.
@Спайдърмен, не исках да проявя неуважение. Да разбирам, че искаш да отговоря на въпросите ти?
Океей.
Какво е любовта? Любовта е чувство, при което загубата на обекта на чувствата, ще ти причини неприятни емоции като например тъга, самота, ступор, дистимия или казано накратко - страдание. Любовта е обвързване с обекта.
Как виждам любовта? Не съм сигурна че разбирам какво питаш и дали не питаш едно и също нещо. Виждам любовта като загриженост, уважение, стремеж към това на обекта да му е комфортно.
Как към себе си? Когато не се обичаш, не можеш да направиш нищо с това, което си. Може би малко нарцистично звучи. И вероятно е. Вярвам, че повечето хора (за съжаление изключая умствено изостаналите индивиди) имат потенциал. Когато не се обичаш сякаш живееш перманентно в гнусна мизерна дупка, защото човек е затворен в тялото си респ. в себе си. Няма как да избягаш. Ако виждаш само своята гнусна и мизирна страна... еееми, казах. Но, ако си поставиш цел, ако кажеш, че можеш да направиш това, да имаш онова и тн, защото в крайна сметка ДНК-то ни е устроено по сходен начин. Вярно е, че никой с никого няма равен старт, но щом имаш функциониращ мозък... си необятен, защото мозъкът е такъв. Ох, отплеснах се. Згубих си мисълта.
По-късно ще отговоря на другите по-продуктивно. ))