Не се сещам за заглавие

[Ivaaaaa]

Здравейте, мили хора. Пускам тема, защото ми се иска да има повече отговори, а и това може би е (надявам се) най-посещавания раздел. За да не кажете, че не съм за него, приемете темата като разсъждение относно любовта към себе си. Любовта е разнородна, знаете. Отново съм в поредната криза на личността. Не казвам, че сте неудачници (но го казвам), но как се справяте с трудните моменти в живота? Истина ли е, че никога не става по-лесно, просто ти ставаш по-силен? Как да приема, че не съм най-умната, знаеща, можеща (дори не става дума за това в случая, а за разсеяност, която някой ден ще ми съсипе живота)? Как да приема грешката си? Мои колеги ме убеждават да се стегна с примери на техни провинения, по-сериозни от моето, но не мога. Не знам защо така се вкопчвам в негатива и приемам нещата толкова дълбоко. Дори едно нещо, мъничко и незначително да е, ме срива тотално. Слаб характер ли съм? Болна, абнормна амбиция, съвест, максимализъм? Как да отмина, забравя, да не се врягам? Ще ми мине ли някога? Чувствам се много зле, сякаш ми липсва крайник. Кого ли лъжа, че не ми пука? Винаги ми е пукало. Патологично много. Може би трябваше да избера друг път с нещо не чак толкова ангажиращо, но съществува ли изобщо такъв, където да няма опция да сгрешиш? Мразя клишета и знам, че няма безгрешни хора, както бихте казали, но това достатъчен довод ли е, за да си “простиш”?

[YoungBloodZ]

Сега, не знам какво е станало, ама според различните ситуации аз се справям по различен начин. Каквато и грешка да си направила, не се ядосвай, все пак си човек (ако приемем, че жената е човек ;D). Когато стане нещо гадно винаги помни, че винаги може да бъде и по-зле и че и това ще отмине. Опитай се да поправиш грешката си ако/доколкото е възможно, ако не, просто си кажи "майната му" и продължи напред.

[TrollFactory]

И какво толкова ти е провинението? Иначе по мои наблюдемния си слаб характер. Нямаш фокус, нямаш цели. И да си внушаваш, че ги имаш, животът ти е просто една претоплена боза. И затова се впрягаш толкова, защото чувството ти за спобствената ти безпомощност и непотребност на никого те мъчи. Да, не си необикновена, умна и знаеща, а най-обикновена мързелива и хленчеща. Няма какво да си прощаваш, не избираш ти в какво тяло и къде да се родиш. Приеми, че си смотана и, че животът като цяло е шибан и не се мъчи излишно да прелистиш на нова страница, ако имаш затруднения в четенето на сегашната. Ако нямаш таланти, просто не се цели много на високо или изобщо никъде. Приеми, че няма да станеш велика в каквото и да е било и се огледай около себе си и оцени поне това, което имаш, а не реви за това, което нямаш. Да, животът ти ще е посредствен, но така е и при 99 % от хората, но поне някои имат достойнството да не мрънкат. А с времето може и все пак да научиш да харесваш себе си такава каквато си. Кой знае...
Извинявай, ако ти звуча грубо, опитах се да не е така, но няма как. Темата ти го предразполага.

[SHPAIdURmeN]

Здравей мило момиче,

преди да съм ти отговорил на всички въпроси като на лексикон, давай попълвай. Желая да ти споделя, моето мнение, относно такъв вид въпроси.: Защо аз да отговарям на тях, след като от всички, тези въпроси теб най-много те вълнуват ? Искам да отговоря, с удоволствие бих го направил, но моят живот, моята ситуация, моето всичко е по различно от твоето, ти си имаш свои начин на преживяване и т.н. Т.е. всеки отговор даден от мен, е индивидуален, отговарящ само за мен, и от части за теб, поради разликата, която горе споменах. Но нас не ни интересува само отчасти да е за теб. Подобни фрагменти получаваш от приятели и всеки, но не винаги помагат. Ако помагаха нямаше да я има тази тема. Затова, ще започнем от теб. И където има нужда аз ще отговоря също.

Здравейте, мили хора. Приемете темата като разсъждение относно любовта към себе си. Любовта е разнородна, знаете.

Права си любовта е разнородна. Какво е 'Любовта'? Как виждаш любовта ?
А освен любовта към някого друг, как към себе си ? Какво чувство остава тя в теб ?

Първите два въпроса са заедно(в случай, че ти трудно на единия от двата да отговориш, другия е като спомагателен), другите са всеки за себе си. Естествено, части от отговора на единия въпрос, може да присъства в другия, не се бърка. Пиши каквото ти дойде на ум.


П.П. Ще стигнем до всички въпроси, като някои може да ги преформулирам. Единствено, което е, за да има значение това което правим е сериозно да им отговориш, правиш го за себе си. (Да отговориш)според това което ти знаеш, според твоите представи, според всичко твое, ти както го мислиш.

[Грозния]

Как да приема, че не съм най-умната, знаеща, можеща (дори не става дума за това в случая, а за разсеяност, която някой ден ще ми съсипе живота)?
...
Слаб характер ли съм? Болна, абнормна амбиция, съвест, максимализъм?
...
Кого ли лъжа, че не ми пука? Винаги ми е пукало. Патологично много.

Аз това от кога ти го казвам, а ти чак сега го загря ?!

И какво толкова ти е провинението?

Май е сгафила доста сериозно в работата.
Интересно ми е какво.

Приеми, че няма да станеш велика в каквото и да е било ...

Това ще ѝ е най-трудното !

[inthenight]

Ти никога няма да си простиш, но другите ще го направят. Живееш по един начин докато не се случи нещо ужасяващо и видиш, че не искаш този живот. Не пропилявай втория шанс

[NomNomNom]

ей, толкова е хубаво, че ти пускаш тема
и темата е хубава, това което ти се случва не е толкова лошо, защото вероятно ще отмине

ще шерна какъвто експириънс имам и ти ще си вземеш каквото ти изглежда ОК

дравейте, мили хора. Пускам тема, защото ми се иска да има повече отговори, а и това може би е (надявам се) най-посещавания раздел. За да не кажете, че не съм за него, приемете темата като разсъждение относно любовта към себе си. Любовта е разнородна, знаете. Отново съм в поредната криза на личността. Не казвам, че сте неудачници (но го казвам), но как се справяте с трудните моменти в живота? Истина ли е, че никога не става по-лесно, просто ти ставаш по-силен? става по-лесно според мен - с времето опознаваш себе си, какво наистина искаш и какво наистина е важно. Правиш неща, дето ти докарват куп простотия след това - това наричам "грешки,уроци". Като ги допуснеш, след това не ги допускаш пак, комуникацията се опростявя, по-рядко се вглеждаш в себе си да интернализираш, анализираш и да се томозиш, но минава едно солидно интернализиране, рационализиране на цялата болка, срам или разочарования, докато накрая не ти писне. Всичко може да се рационализира, така много се опознаваш и опознаваш човешката природа, но в един момент решаваш, че предпочиташ да живееш и да изпитваш автентични емоции и до колкото се може - тук и сега. Последното още ми е трудно, ппц деня ми минава и си го изживявам с няколко часа закъснение, като съм си сама, да си изпитам емоциите :Д Как да приема, че не съм най-умната, знаеща, можеща (дори не става дума за това в случая, а за разсеяност, която някой ден ще ми съсипе живота)? Някои хора са така. Аз съм така. Майка ми е така. Ако работя в офиса, на стол седя около 20-30 минути, ако имам среща 1ч, съм полудяла. Разсейва ме всичко. Обаче, две неща съм забелязала - 1. винаги компенсираш - ако се разсейваш много, в един момент компенсираш с добра подготовка. Или с бързо решаване на проблеми и бързо взимане нарешения ( за да поправиш разсейването ). А след време - изолираш разсейващите фактори, запознаваш се с възможностите си и предпочитанията си - например, най-спокойно и концентрирано правя документация в офис, ама като трябва да правя миграции - правя ги у нас, изолирана, или на самия обект. Проверявам параноично по 5 пъти. Показвам на колеги, за санити чек. Големи тъпотии допускам от дребно разсейване, срам ме е, ама възможно най-бързо се извинявам, поправям и след няколко дни ми минава, понякога се присещам, но - както и аз, и ти, и всички хора, имаме силни области, аз се гордея с това, че съм чувствиетелна към хората, знам нуждите им и как да комуникирам, и затова всеки клиент ме препоръчва. И, че мога да изривам кочини, дето никой друг от екипа не пипа, ако ще да ми коства безсъние няколко дни и пълна изолация. Разсеяността - знам си я. Но имам методичност, аналитичен подход и за всяка грешка има план да се поправиКак да приема грешката си? Мои колеги ме убеждават да се стегна с примери на техни провинения, по-сериозни от моето, но не мога. не , не , не се сравянвай с другите и имай високи изисквания към себе си. но не се самообвинявай, просто гледай да научиш от грешката, втори път няма да я допуснеш, или поне ще се справи по-добре с поседствиятаНе знам защо така се вкопчвам в негатива и приемам нещата толкова дълбоко. Дори едно нещо, мъничко и незначително да е, ме срива тотално. Слаб характер ли съм? не, просто си такава, и ще си такава докато не се измориш и да не ти писне. грешките не трябва да те спират да действаш, дай си малко почивка, после ставай бързо, дерзай, като сгрешиш пак - пак така, и ще задобряваш в "живота" Болна, абнормна амбиция, съвест, максимализъм? Как да отмина, забравя, да не се врягам? Ще ми мине ли някога?даа, според мен се изморяваме. и аз се изморявам. е вчера работих 19 часа, за да спася едни колеги, и за да си довърша моите неща, за да изляза в почивка. можех да заеба 1-2 неща, ама не - всичко - и то прецизно в детайл, до 5 сутринта седях. Но това е изключение - все по-рядко ми се случва Чувствам се много зле, сякаш ми липсва крайник. Кого ли лъжа, че не ми пука? Винаги ми е пукало. Патологично много. Може би трябваше да избера друг път с нещо не чак толкова ангажиращо, но съществува ли изобщо такъв, където да няма опция да сгрешиш? каквото и да правиш, ще искаш да е на макс, ако не е ангажиращо - ще хванеш 5 неща едновременно Мразя клишета и знам, че няма безгрешни хора, както бихте казали, но това достатъчен довод ли е, за да си “простиш”? единствения начин да продължиш да живееш, е да приемеш, че грешката се случва. но ти ще си добра, защото знаеш как да поправяш грешките, как да се предпазваш от грешки, грешката не те определя, грешката не означава, че не струваш - означава , че нямаш опит. Всички грешки за мен това означават, липса на опит. Какъв опит имам аз на 24 - тр се радвам, че още съм цяла.

Аа, и още нещо.
Някои хора постоянно се поставяме в ситуации, в които ще се провалим.
Например изпълнение на 2 неща едновременно в кратък срок.
Вместо това, нещата трябва да са едно след друго и да имат достатъчно време. Трябва да си знем границите, да казваме не и да си оставяме достатъчно време, за да не се провалим. Няма смисъл да сме герои и да правим героични постъпки, като можем да си дадем време и да сме доволни от себе си.

Не съм се старала да форматирам и да правя смислен текст, нахвърлях първото, което ми идва да кажа, така че е автентично.

Мисля, че ти си по-перфекционист от мен, аз доста действам и искам всичко да е на макс, и съм се предала, че не всичко е перфектно, ама гледам да е максимално добре ( и поне няколко човека да се впечатлят )

[TrollFactory]

Не съм се старала да форматирам и да правя смислен текст, нахвърлях първото, което ми идва да кажа, така че е автентично.

И именно заради това пропускам да го прочета.

Има ли смисъл да си губиш толкова много от времето в писане на нещо, което никой няма да има нервите да чете?

[NomNomNom]

И именно заради това пропускам да го прочета.

Има ли смисъл да си губиш толкова много от времето в писане на нещо, което никой няма да има нервите да чете?

че животът ми далеч не се свършва с това, че някой си не го е прочел

[Юнгинген]

Максимализмът се проявява, смятам, преди или след да допуснеш Грешката, която да ти свали дупето от тавана.

Какъв е проблемът с това да се чувстваш ужасно от малките грешки и неравности по не-толкова равния път?

Фактът, че амбицията ти е подхранена от идеята, че си специална, че допускаш възможността да бъдеш много повече от другите, но смъртно ранена от бездействието ти, вярата, че светът ти дължи нещо и не би те спогледал яростно.
Прочее, вината ти е неясно осъзната, т.е. това, което бихме нарекли трагична вина, тази, която ни сполита без нашето разрешение. Мисли за гърците, Едип, Херакъл, Ахил. Когато, за да изстрадаш творческата вина, модерната вина, която не признава Господа, а дълбае в гърдите на своя субект, трябва ясно да прогледнеш в малката си същност, която не съвпада с големите идеи на новото утре. Мисли Разколников, Фауст, Свидригайлов.

Полето ти на действие е непроницаемо от човешкото разискване, а съжалението ти по това, което е можело да бъде, е също толкова непреходно, колкото е и съжалението по бъдещето, което вече е било, т.е. онова бъдеще, което не крие възбуда и изненада за теб, защото е порутено от трагедията на сегашното.
Ти се превръщаш в нищо повече от една въздишка, която продължава да бъде като повей из света на човеците, която да се изпуска под самотните устни и да екне вечно в празните зали на живота.

Тогава, струва ми се, модерните човеци и древните гърци имат много общо, когато първите сломяват пламналите си глави пред Господа в гузно усмотрение, а последните цъфват като най-различни цветя, които да омайват хората с приятния мирис на меланхолията. Всичко това е твърде непосилно за човешкия ум, нито да разбере, нито да пресъздаде.

[SHPAIdURmeN]

Една седмица се мина вече, а няма отговор. Мила Ива, да разбирам ли, че ще направиш както много други (редовни и нередовни потребители), правиш тема и я изоставаш ?
Защото ако е така, защо въобще създаваш тема, само заблуждаваш останалите потребители, които са писали в темата. Те са си отделили от времето за теб. Включително и аз, но аз нямам толкова значение, защото със останалите потребители си си писала повече. От уважение към тях, вземи отговорност и им отговори.

За един ден интереса гори, а на следващия ден угасва. Ако редовния случай е такъв, промяна никога няма да има.

[YoungBloodZ]

Една седмица се мина вече, а няма отговор. Мила Ива, да разбирам ли, че ще направиш както много други (редовни и нередовни потребители), правиш тема и я изоставаш ?
Защото ако е така, защо въобще създаваш тема, само заблуждаваш останалите потребители, които са писали в темата. Те са си отделили от времето за теб. Включително и аз, но аз нямам толкова значение, защото със останалите потребители си си писала повече. От уважение към тях, вземи отговорност и им отговори.

За един ден интереса гори, а на следващия ден угасва. Ако редовния случай е такъв, промяна никога няма да има.

Спри да я притискаш. Тя получи каквото искаше, просто си чете отговорите и не ѝ се отговаря.

[SHPAIdURmeN]

Спри да я притискаш. Тя получи каквото искаше, просто си чете отговорите и не ѝ се отговаря.

Виж, Йанг, от отговора ти разбирам, че не съм успял, грам да напиша дипломатично, че не става само с четене на отговори, нужна е практика, нужно е това живо чувство и усещане, че човек иска да направи нещо за себе си. А това става с участие, едно малко участие във форумна дискусия, след това на живо. Живота си е в край на сметка училище.
Дори за теб ще е полезно едно такова участие, защото след нейните отговори и ти ще научиш нещо. Тези които са разбирали същината на тези въпроси, които Ива зададе, са на друго ниво и не пишат тук.
Останалите сме тук на едно ниво(едни подобри в едни отношения, други в други), и ако проведем една смислена дискусия, такава каквато и без това не се е провеждала от месеци, години. Всички заедно ще научим нещо и открием корена на тези въпроси и техния отговор, и за да сме сигурни в отговора, винаги имаме нашия личен живот, всеки да види за себе си в практиката пък как изглежда той.

[Грозния]

Една седмица се мина вече, а няма отговор. Мила Ива, да разбирам ли, че ще направиш както много други (редовни и нередовни потребители), правиш тема и я изоставаш ?

Най-веряатно цикълът ѝ е свършил !

След 20 и няколко дни може да (ѝ) дойде пак.

[Ivaaaaa]

Здравейте,
изненадана съм от интереса първо и второ, искрено съм ви благодарна за отговорите. Янгблъдз е прав в това, че съм прочела, просто не знам какво точно да отговоря. За мен беше полезно да получа масовост.
Така, ще прегледам отново един по един и ще опитам да допълня нещо от себе си.
@Янгблъдз, няма нещо по-човешко от това да се греши. Но, u know what? Нямам право да греша. Поне на работа. Току-що си представих “по-зле-то”. Трагедия.
@Тролнещоси, никога не съм поставяла егото си на пиадестал. Мога да отстъпвам, мога да правя компромис, мога да признавам грешките си, недостатъците си и всяко мое несъвършенство. Моя колежка в онзи паметен ден, когато се издъних, ми каза: Ако бях на твое място, нямаше да мога да си призная и дори ме дръпна назад, когато тръгнах да го правя. Щяло било да се потули, забрави, it is not a big deal. Ами не. Предпочитам да подкопая доверието към мен, да понеса последствия, но не мога да лъжа. Не мога. Вярваш или не. Все ми е тая. Можеш да ми казваш всякаква, да погледнеш във всяка моя пора под лупа и да казваш колко съм обикновена, но да ме наречеш мързелива... просто не е релевантно. Положих и продължавам ежедневно да полагам страшно много усилия. Избрах да се занимавам с нещо значимо, най-висшата ценност. Не претедирам за увековечаване в човешката история, но ще съм увековечена в сърцата на хората, които ще срещна. Да, егото ми пострада. Да, винаги съм мислела, че съм по-интелигентна от повечето хора и все още го мисля.
Мислите ми са объркани в момента. Преди малко станах от сън. Сънувах и аз не помня какво точно, но се чудех какво е силденафил през целия сън. В момента, в който се събудих си казах “виагра, Иве”. Странно нещо е мозъкът. Подсъзнанието не познаваше този препарат. Не знам защо написах това. Нататък.
@Спайдърмен, не исках да проявя неуважение. Да разбирам, че искаш да отговоря на въпросите ти?
Океей.
Какво е любовта? Любовта е чувство, при което загубата на обекта на чувствата, ще ти причини неприятни емоции като например тъга, самота, ступор, дистимия или казано накратко - страдание. Любовта е обвързване с обекта.
Как виждам любовта? Не съм сигурна че разбирам какво питаш и дали не питаш едно и също нещо. Виждам любовта като загриженост, уважение, стремеж към това на обекта да му е комфортно.
Как към себе си? Когато не се обичаш, не можеш да направиш нищо с това, което си. Може би малко нарцистично звучи. И вероятно е. Вярвам, че повечето хора (за съжаление изключая умствено изостаналите индивиди) имат потенциал. Когато не се обичаш сякаш живееш перманентно в гнусна мизерна дупка, защото човек е затворен в тялото си респ. в себе си. Няма как да избягаш. Ако виждаш само своята гнусна и мизирна страна... еееми, казах. Но, ако си поставиш цел, ако кажеш, че можеш да направиш това, да имаш онова и тн, защото в крайна сметка ДНК-то ни е устроено по сходен начин. Вярно е, че никой с никого няма равен старт, но щом имаш функциониращ мозък... си необятен, защото мозъкът е такъв. Ох, отплеснах се. Згубих си мисълта.
По-късно ще отговоря на другите по-продуктивно. ))

[Ivaaaaa]

Номи, благодаря за изчерпателния отговор. Беше ми полезно. Забелязвам, че с годините все по-трудно се концентрирам. Ставам прогресивно зле. Като малка бях вундеркинд, към гимназията започнах да се променям, може би типично тийнейджърски, бях по-цинична, започнаха да ме интересуват други неща. В края на гимназията дори учителите се питаха какво ми има. В уни с всяка изминала година ми става по-трудно да присъствам на лекции. Просто няма смисъл, защото не могат да ми задържат вниманието за повече от две минути. Имам слаба слухова памет може би. Както каза - компенсирам. Уча сама доста бързо голям обем инфо. Започна да ми става трудно дори да гледам сериали/филми, ако са ми безинтересни. Просто изключвам. Говоря с майка ми по телефона половин час, на който разговор съм присъствала реално не повече от две минути. Просто изключвам и отговарям, когато замълчи по-дълго. Хващала съм се много пъти как някой ми обяснява нещо и аз просто не го слушам. Не е нарочно. Малко ме е страх. Длъжна съм да бъда подготвена, информирана, да знам детайлите, но толкова лесно се разконцентрирам и разсейвам. За пръв път го признавам пред себе си и някой друг (вас), но мисля, че имам сериозен (неврологичен?) проблем. Вижда ми се много уморително това, което казваш за проверката по няколко пъти.

[TrollFactory]

никога не съм поставяла егото си на пиадестал.

Хубаво е, че го казваш, защото току виж някой би си помислил обратното.

Мога да отстъпвам, мога да правя компромис, мога да признавам грешките си, недостатъците си и всяко мое несъвършенство.

не мога да лъжа.

продължавам ежедневно да полагам страшно много усилия.

Избрах да се занимавам с нещо значимо, най-висшата ценност.

ще съм увековечена в сърцата на хората, които ще срещна.

винаги съм мислела, че съм по-интелигентна от повечето хора и все още го мисля.

Като малка бях вундеркинд

Убеди ни, че си най-прекрасното човешко същество.

Това твоето си е направо енциклопедичен пример за Божествен комплекс или нарцистично личностно разстройство.
Темата ти няма определен фокус, а просто очкаваш да чуеш от другите как всичко е наред и как отново си страхотна.
Неврологични проблеми? Нее, твърде lame excuse дори като за теб... Може би ти липсва любов и затова темата ти е точно в този раздел...

[Грозния]

Хубаво е, че го казваш, защото току виж някой би си помислил обратното.







Убеди ни, че си най-прекрасното човешко същество.

Това твоето си е направо енциклопедичен пример за Божествен комплекс или нарцистично личностно разстройство.
Темата ти няма определен фокус, а просто очкаваш да чуеш от другите как всичко е наред и как отново си страхотна.
Неврологични проблеми? Нее, твърде lame excuse дори като за теб... Може би ти липсва любов и затова темата ти е точно в този раздел...

Евалата пич !
Много хубаво си го казал!

... просто очкаваш да чуеш от другите как всичко е наред и как отново си страхотна...

В тоя форум никой не ѝ е казвал, че е страхотна (точно обратното), освен един-двама самотни слагачи, които си мислят че тя ще им пусне !

[Ivaaaaa]

Хубаво е, че го казваш, защото току виж някой би си помислил обратното.







Убеди ни, че си най-прекрасното човешко същество.

Това твоето си е направо енциклопедичен пример за Божествен комплекс или нарцистично личностно разстройство.
Темата ти няма определен фокус, а просто очкаваш да чуеш от другите как всичко е наред и как отново си страхотна.
Неврологични проблеми? Нее, твърде lame excuse дори като за теб... Може би ти липсва любов и затова темата ти е точно в този раздел...

Ми, не. Можеш да се чувстваш засегнат, но надраснах това и наистина не ме интересуват чувствата ти. Хубаво е, че си дорасъл достатъчно да разбереш незначителността си. И колкото и да ти се иска и с останалите хора да е така - съжалявам, ще бъда важен фактор в живота на много хора и тези хора ще зависят от мен. Да, харесвам се, обожавам мозъка си, харесва ми как мога да постигна повече с по-малко усилия за разлика от повечето хора. Това не е его на пиадестал. Това са факти. Егото на пиадестал е заслепение и неспособност за признаване на грешките си. Можеше да си замълча в случая и да продължа да изглеждам както досега винаги подготвена и прецизна, но не го направих. Признай пред себе си откровено, няма нужда тук, колко хора биха го направили? А ти самия винаги ли си бил откровен?

[Юнгинген]

Проблемът е, че никога няма да можеш да представиш "фактите" така убедително, както показваш своята привичка да се величаеш.

[Ivaaaaa]

Боли ме cor-ът

[Юнгинген]

Противоречиво отговаряш, авторке.
Прочее, не е и сериозно някой да се ползва от времето си, за да го предаде на уши, които не са готови да чуят.
Оплакването ти ще бъде изтупано подобно прашинка от викторината на терзаещите, далеч, където вятърът да отнесе обратно в нищото, от което го е изтръгнал.

[Ivaaaaa]

Rp./ Antiretardin
D.N I tab
S - 1 x 1

Наистина не разбирам поради каква свиша логика трябва изобщо да обсъждам неща, които са известни само на мен и хората, които ме познават в реалния живот. Има ли нещо по-субективно от това? Защо си мислиш, че си компетентен да ми даваш диагнози след няколко написани реда, чийто топос дори няма общо. Опитите ви да ме дискридитирате лежат върху основите на хейт, който идва от собственото ви чувство за малоценност и комплексарщина. : )

[Юнгинген]

По тази, която те е тласнала да се помотаеш достатъчно, за да ти бъде отсъдена присъда.
Защо мислиш, Аз, не съм компетентен да отговарям на човешки въпроси, на които щеше да бъде отговорено, ако авторът сам не омотаваше другите в непоследователността си?
От тази малоценност, която може да отговори на твоята, но която, за разлика, бива истинска, онази, която оставя рани, а не тази, която си изпитала ти, когато си решила да си почешеш езика.

[Ivaaaaa]

О, яйцето или кокошката. Обещавам, ако един ден реша да ставам психиатър, ще има преференции за вас. Някак удобно темата беше изместена. Но няма проблем. Единствено получих малък рефлукс при прозиращото злопадство на накои същества, които се хранят с... дори не е нещастие в конкретния случай, но се включва в сбора, а да кажем несполуките на хората. Нищо против. Когато се храниш с гадости, някрая се разболяваш.