Как да срещна бъдещата половинка?

[anonymous1043668]

WTF не знаех че 23 е някаква преклонна възраст

Ами ако не си запозната го казах, защото хората които са със гаджето от 14-18 год се женят или са най-щастливи. (не че се правя на мн образована ама ми се струва че е вярно). Това са го казали хора далеч по умни и образовани от мен..

[tori]

Ами ако не си запозната го казах, защото хората които са със гаджето от 14-18 год се женят или са най-щастливи. (не че се правя на мн образована ама ми се струва че е вярно). Това са го казали хора далеч по умни и образовани от мен..

Мда,а един шоколад завива мармоти в станиол... Връзкитена такава възраст не са устойчиви, защото става въпрос за едно детско мислене тип "морето ми е до колене". На 14-15 си намерих първото гадже и беше голяма любов, израснахме заедно - 3 години по-късно се разделихме, защото нямаше нищо, което да продължава да ни интересува в другия. Бяхме заедно по навик. На 18 се хванах с един човек на моите години, чиято муцуна можех да гледам уж цял живот, представях си семейство с него - 2 години и половина по-късно нещата се прецакаха, щото сме се оказали в грешка нещо и не щем толкова семейство, колкото мислехме (сега сме щастливи с хората си). Занимавах се по-късно с един човек за около половин година, който не обичах, но на който бях лоялна - нищо съществено не стана, но имаше компромиси и изобщо хубави неща. На 22 съм сега и от извесно време ходя с настиящия си човек - не ми се ще да го призная, но виждам как умираме на по 190 заедно в леглото си, защото всеки си има личното пространство, историите, драмите, бившите... Забавлявали сме се по отделно и сме спрели да правим глупости, научили сме си уроците как именно трябва да се обичаме всеки-себе си, интересен ми е до степен да седя един час да го слушам какво и как ми говори от живота си преди мен, вместо да ходя да пишкам. Виждам се псувайки една фактура за ток с него. А първия вече изобщо не го познавам и наистина нищо не ни събира, въпреки че сме в добри отношения. Ако трябваше да създадем семейство заедно, нямаше да се получи нищо, щото голяма част от нещата сме ги видяли заедно и дори не ни се коментираше, не ни се мислеше за нищо, карахме го без добра комуникация. Бихме говорили само за децата си цял живот. Точно заради това можеше да ни удари и кризата на средната възраст, та да ходим да се забавляваме поотделно, щото сме нямали това. С настоящия, с Моя човек, сме си интересни - можем да гледаме филми в петък вечер, да затваряме барове и да вършим работа, самодостатъчни сме си във всеки възможен аспект. Изчезнали са мислите и целите от първите ни и сме поулегнали, има накъде да градим заедно.
Родителите ми и те така - все още имат неразказани истории и се обичат, говорят си с часове, чакат другия от работа да могат да се видят. А са се запознали след 2-3 връзки. От друга страна много хора, където познавам, с връзки от по 14-15-годишни казват, че е грешка за тях това и се разделят на дърти години да се забавляват и да имат опит. Правят моите грешки на по 40+. В гова няма нищо хубаво, нищо градивно.
Не ме разбирай погрешно - има и двойки с връзки от тия години, но са някакъв малък процент и са е особено устойчиви, всяка прашинка би обърнала каруцата. Извън романтичните тъпотии, че са сладки как си знаят кътните зъби и пиенето на кафе, няма друго впечатляващо. Опита е важния, щото как да знам, че искам Иванчо, след като не съм видяла друго какво има да ми се случи?!

[paradosou]

Мда,а един шоколад завива мармоти в станиол... Връзкитена такава възраст не са устойчиви, защото става въпрос за едно детско мислене тип "морето ми е до колене".

Да. В смисъл... вярно е само като тенденция, както казваш намират се изключения, ама са именно изключения. Между другото това за създаването на стабилна връзка в някаква немного крехка възраст е потвърдено и от психологически проучвания (не от типа "експертни", които ги публикуват в Космополитан, че на повечето хора представата им за подобни неща е такава xD).
Ако всичко върви както върви обичайно, на 20 и на 24 ще си различен. Да, може би не до степен да не можеш да се познаеш, обаче личността ти още се развива сравнително осезаемо.
Естествено, ако някой не може да комуникира адекватно, не е толерантен и проявява да кажем склонност към манипулация /в съчетание с други 'бонуси' от същия тип/, и на 30+ ще си блъска главата в стената и връзките му ще се разпадат или ще са пародия...

[tori]

Да. В смисъл... вярно е само като тенденция, както казваш намират се изключения, ама са именно изключения. Между другото това за създаването на стабилна връзка в някаква немного крехка възраст е потвърдено и от психологически проучвания (не от типа "експертни", които ги публикуват в Космополитан, че на повечето хора представата им за подобни неща е такава xD).
Ако всичко върви както върви обичайно, на 20 и на 24 ще си различен. Да, може би не до степен да не можеш да се познаеш, обаче личността ти още се развива сравнително осезаемо.
Естествено, ако някой не може да комуникира адекватно, не е толерантен и проявява да кажем склонност към манипулация /в съчетание с други 'бонуси' от същия тип/, и на 30+ ще си блъска главата в стената и връзките му ще се разпадат или ще са пародия...

До тая степен на нещата - имам предвид психологически проучвания - не съм стигала да чета или търся (макар че изобщо е интересно за четене, предполагам), но опита и наблюдаването на чужди връзки/грешки си показва баш това. То изобщо, де - не е само до връзки. Опита изобщо е хубаво нещо. Дори на сравнително крехка възраст като си с извадена глава от гъза, научен си поне да опитваш да мислиш и "да следиш картите", чуждият опит не е толкова чужд.
Баба ми почина преди 2 години и половина, аз не съм умирала ест., но като гледах, изобщо не изглеждаше приятно да си мъртъв...

[Грозния]

Хайде кажи поне един-двама, които ти допадат. Предизвиквам те ; ).

Арабчо, TrollFactory и някои други които ги баннаха от форума - MalePanther, Maleficus и другите му профили, prosto 4ovek и някои други, които не влизат във форума вече.

Нищо подобно не трябва. Абсурдно би било схващането, че като обясниш на някого колко е смотан, какъв боклук е характера му и т.н. той ще се плесне по челото, от раз ще получи дзен прозрение и ще си промени кардинално навиците.

Целта не е да ги променям, а да ги поставям на мястото им !

Да бе, "факти", че целият форум е пълен само и единствено с отрепки...

То животът е пълен с такива, та във форума ли ще е по-различно ?!

Ако това беше така, нямаше да има нужда да го казваш, то щеше да си личи.

То си личи и теб те е яд !

Виждаме се почти всеки ден, и всеки уикенд сме заедно.

Значи не живеете заедно !

...ми е ясно какво мога аз да му дам (отново не говоря за секс).

Я кажи какво друго можеш да дадеш освен секс, че ми стана интересно !

Той е човека с когото можем да си говорим с часове и никога не ни омръзва. Не си мълчим почти никога, винаги имаме теми за дискутиране- работния ден, статия която сме прочели, нещо което ни се е случило преди време и за което сега сме се сетили, цели, емоции, чувства, книги, мечти, you name it.

Така ли?!
Малко по-рано твърдеше нещо друго:

...не е никак полезно да си с някого 24/7. Омръзвате си, разговирите ви рано или късно ще се сведат само до битовизми и какво се случило на работа, а след време и за това няма да си говорите, а липсата на комуникация неименуемо води до раздяла.

Ето че сама си противоречиш и вече е очевидно за всички !

... само се надявамЕ до тогава семейството ни да е по-голямо, а не тричленно като сега

Кои сте тези, които се надявате? Кое е това тричленно семейство? Ти, майка ти и баща ти ли? Или ти, кучето и котката?

Питам защото явно не става въпрос за приятеля ти, тъй като не можеш да наричаш "семейство" някой с когото не живеете заедно .