Ти къде прочете,че има нещо към друг? Прочетох отново всички мнения на автора за да не съм пропуснал нещо,но явно на теб ти се е привидяло. Дали евентуално не е изпуснал момента не знам,но...да видим.
Представи си някои хора им е доста трудно да говорят за чувства особено в началото,когато може да ги е страх от отхвърляне или отсрещния човек да не се им се присмееи ги гаври (особено пък при 17 годишните,което си е 11ти клас) или възползва от това си знание.
Първа го заговаря,интересува се за неща свързани с него,подхвърля му постоянно как щяла да ходи на хижата си натъртвайки едвали не как само на него го била споделила и,ако нещо станело той трябвало да я спасява. Сийнва му чата като не знае какво да пише повече,но пък като се сети нещо пак му пише и му пише по сто пъти на ден,веднага след като я попита е навита да я кара някога си на вилата и накрая бил ХУБАВ, умен,забавен приятелЧЕ. Забележи,дори не приятел,а приятелЧЕ. То точно между приятелЧЕТА какви хубави работи стават.
