Цитирай Първоначално написано от YoungBloodZ Виж мнението
В смисъл, ако не харесва друг, какво значение има, че ще каже нещо повече за него пред някакви хора?
Заради нещо такова например:
Цитирай Първоначално написано от Niakoitam Виж мнението
Представи си някои хора им е доста трудно да говорят за чувства особено в началото,когато може да ги е страх от отхвърляне или отсрещния човек да не се им се присмее и да ги гаври (особено пък при 17 годишните,което си е 11ти клас) или възползва от това си знание.
На нейните години може и да започнат бъзиците от съучениците и,че си имала гадже.
Друг е въпроса,че дори и доста по възрастни хора дори и понякога във връзка не обичат да споделят за връзката си пред други хора и особено пък фейсбук приятели.

На мен например това не би ми било проблем и даже ми би било готино да го разглася. Виж,ако нямам връзка с дадена девойка,която харесвам и не съм сигурен на 100%,че ме харесва като гадже никога не бих го разгласявал и бих минал с номера за приятелчето,ако трябва да се търси някакво точно определение.

Цитирай Първоначално написано от YoungBloodZ Виж мнението
Това, че първа го заговаря далеч не значи нищо! Може да ѝ е било скучно, може да иска да го държи за резерва, възможностите са много, за да ги изброявам всичките.

Колкото до приятелЧЕ-то... Аз досега не съм виждал жена, която да иска нещо общо с мъж и да го нарича приятелЧЕ. Е, аз не съм безгрешен, ама де да знам.
Всъщност като се замисля и аз 12ти клас имах едно такова прителче. Аз тичах тогава по една 9то-класничка дето само ми даваше знаци и после бягаше та нищо. Но нямах много очи за друга. Имаше обаче и една 8мо-класничка дето с приятелката си постоянно ме засичаха да ме заговаря,постоянно ме поздравяваше и много се нервеше като заговорех за другата девойка, а пък веднъж ме видя на една снимка с нея и ми се зафръцка защо с нея съм нямал снимка.И като бях наоколо изобщо не отчиташе един съученик,който леко я сваляше Та се стигна и веднъж до кафе с нея и няколко нейни приятелки инициирано от тях и докато се бъзикахме и ходехме натам прегърнати една от приятелките и се изпусна: Еее ти колко искаше да ходите на кафе сега ти се получи. Е, после не се наредиха баш както трябва нещата,та 1-2 седмици докато аз не я заговорих,че съм се поизложил ме подминаваше леко като пътен знак. Нищо не стана де,но до голяма степен и аз имах бая голяма вина. Друг е въпроса,че беше 91ви набор,а на мен долната граница ми беше 90ти. Е, обаче явно хората са прави,че и с възрастта прага се увеличава. В днешни дни дори 95ти набор не ми изглеждат хич малки.