За вярата в Онзи, Който наистина е истинският Бог

[npp]

Очистването е в основата на всичко, което Исус и неговите истински ученици са правили в качеството си на духовни служители - очистване на човеците от явленията/влиянията на "тъмнината". От тази гледна точка дори т.нар. "грехове" са такива явления - всъщност "грехове" е просто едно по-имперсонално име на злите духове от гледна точка на това, когато те действуват чрез определени човеци като ги подбуждат към нечисти страсти за да ги мотивират да причиняват зло на своя ближен(съгражданин/съжител), или както Св. Павел казва:

"грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея. Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра. Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът (наричан още сатана) ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен. Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, поробван от греха. Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам или което е добро за мен и другите; но онова което мразя или което не е добро за мен и другите, него върша. Обаче, ако върша злото без да го обичам и без да искам да причиня зло, съгласен съм със закона, че е добър. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене. Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт? Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И така, да обобщим казаното по-горе, оказа се, че сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон."(Римляни 7:11-25)

Оказа се, че през вековете е имало случаи грехове да държат човек дори и когато той не причинява зло никому - в такива случаи злите духове, действувайки чрез системата на духовното беззаконие, особено когато то е било силно проявено, най-малкото са успявали да наклеветяват такива човеци пред Бог, че заслужават "смърт", макар и те да са били безобидни.

Опростени грехове имаме когато властта на злите духове, която те имат над даден човек е разчупена и той е освободен от тяхното влияние - ако греховете на болен/недъгав човек му бъдат опростени, той лесно може да оздравее от всяка болест/недъг, което виждаме и от казаното от самия Господ Исус Христос:

"И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него. Но понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса. И Той като видя вярата им, рече: Човече прощават ти се греховете. Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Но Исус, като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си? Кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи? Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си. И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога. И те всички се учудиха и славеха Бога, и, изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща."(Лука 5:18-26)

За да е възможно пълното и перманентно опрощаване на греховете религиозните поклонници не трябва да хранят в сърцата и умовете си каквито и да било убеждения/вярвания/предания/традиции (дори и ако те са взети от Св. Писание), според които човекът, който и да би бил той, не може да бъде напълно опростен:

"Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. И това ще сторим, ако Бог позволи. Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват. Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога; но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори. Обаче, ако и да говорим така(т.е. включително ние, които сме написали и пишем Св. Писания - ако и да говорим така в Писанията), надяваме се от вас, обични, за нещо по-добро, нещо, което води към по-добро и дори към възможно най-добро спасение. Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите. И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край; да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения. Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки: "Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа". И така, Авраам, като устоя, получи обещаното. Защото както, човеците се кълнат в някого по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, туря край на всеки спор между тях, така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва, така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин."(Евреи 6:1-20)

Всъщност всяко нещо, което би се оказало причина за неспасение/погибел на някой човек (който и да би бил той) се нарича "неправда" в Св. Писание, а всяка неправда е от "тъмнината", и никога от "Светлината" (тук е добре да си припомните, че същинската разлика между добро и зло е разлика между духовно и духовно - имайте предвид и фактът, че по своята същност всяка душа на вселената е потребител на живота("човек"), и че единственият начин да има изобилен и вечен живот е ако е (облечена) в човешка форма, не животинска). Например, ако с устата си желаем доброто на нашия ближен(съгражданин/съжител), а дълбоко в сърцето си таим убеждение, че (в крайна сметка) той няма да (може да се) спаси, примерно само защото е нерелигиозен, така той може и да не бъде (напълно и перманентно) опростен, което би било наш грях(пропуск).

"ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему."(Яков 4:17),

"вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята; Дай ни ежедневната храна навреме; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не допускай да бъдем въвеждани в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин]. Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и Бог ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и Бог няма да прости вашите съгрешения."(Матей 6:9-15),

"Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко, като съгреши брат ми, да му прощавам? всеки ден от седмицата ли? Исус му рече: Не ви казвам просто: във всеки ден от седмицата, но казвам ви: всеки път във всеки ден от седмицата. Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си. И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта. И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга. Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко. И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема. Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш. Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя. Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, да лежи докле изплати дълга. А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало. Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли. Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе? И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават докле изплати целия дълг. Така и Бог ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си."(Матей 18:21-35)

Имайте предвид, че истинският Бог е Отец на всички, и от тази гледна точка всички те са един вид братя в Него.
|
|
v

[npp]

Все пак, тук е редно да кажем, че, въпреки всичко това за безусловното прощаване, Бог не винаги е прощавал напълно на всеки грешник, понеже имаше и т.нар. "смъртен грях", който води до падение (за този, който го върши) в курса на "вечния съд(кръговрат)". "Смъртен грях" е когато някой човек докарва "смърт" за останалите човеци без да се (разкае за и) покае от това - важен критерий в това отношение са намеренията, но също и делата (при положение че имаше и най-невидимо/неосезаемо беззаконие, което ние наричаме духовно, и което можеше да засегне неблагоприятно дори целия свят). Това го казваме само като предупреждение, но не и като причина за това човеци да се съдят/осъждат - особено защото ако някой върши голям "смъртен грях" (а особено голямо духовно беззаконие), молитвата за него трябва да бъде много акуратна, понеже не трябва да се допуска такова беззаконие/злодейство да бъде подхранвано - например ако кажем просто: "Боже дай живот и сили на големия грешник", току виж той някак е получил сили и живец да продължи да върши своето беззаконие/престъпление (дори с по-голям размах от преди) - разбира се, (с това) не казвам, че истинският Бог би допуснал грешка, но ако кажем: "Боже ако може поне да отмахнеш злото от този човек та да не го върши, пък и да не допускаш друг да продължи неговото зло дело", тогава имаме една по-акуратна молитва за такъв случай.

"Ако някой види брата си, че извърши несмъртен грях, нека се моли, и Бог ще му даде живот, сиреч, на ония, които съгрешават несмъртно. Но ако има смъртен грях, тогава не казвам (на) всеки да се (по)моли за него. Всяка неправда е грях; и има грях, който не е смъртен."(1 Йоаново 5:16-17)

Много важно е, когато има нужда, да се действува с размах, точно както когато някой не може да вдигне камък от първи опит, но в следващия момент се напъва и го вдига, така трябва да действува и вярващият, когато се моли или разчупва проклятие, в случай че вижда, че не се получава.

"когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях. И веднага, като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха. И Той ги попита: За какво се препирате с тях? И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух. И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят беса, но не можаха. А Той в отговор им каза: О роде невярващ, до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете го при Мене. И доведоха го при Него. И като Го видя хванатият от бяс, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен. И попита Исус баща му: Колко време има от как му е станало това? А той каза: От детинство. И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни. А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва. Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам [Господи]! помогни на моето неверие. А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: Излез от него, и да не влезеш вече в него. И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така щото болшинството, думаха, че е умряло. Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана"(Марк 9:14-27)

Вярващият трябва да потърси по-добрия/съвършен начин - може да намери някакъв пропуск в своята вяра, молитва или своя подход, с което да успее да постигне нужния(добрия) резултат, който не е могъл да постигне с предишни опити.

И за обобщителен завършек на това днешно свидетелство ще цитираме едни стихове:

"Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;"(Лука 6:37),

"Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата. Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда."(Яков 2:12-13)

[npp]

Един от големите въпроси винаги е бил въпросът за свободната воля и личния избор.

Още в древността е имало немалко мислители/мъдреци, които са търсили истината за живота и неговия смисъл. Някои от тях са стигали до заключение, че животът е по-ценен от всичко останало, други пък —— че животът излиза твърде скъпо, като някои са стигали дори до заключение, че животът е безсмислен. И истината е, че може са каже, че всяка една от тези три гледни точки е поне малко вярна, но за да бъдем достатъчно точни в преценката (си) за това трябва да вземем предвид, че от друга страна има и "вечен съд" т.е. вечен кръговрат на съществуване, в който две сили си делят вселената - силите на "Светлината" и силите на "тъмнината", а душите е трябвало да "избират" между това дали да подкрепят/бранят позицията на "Светлината" или да постъпят по друг начин в това отношение. Когато Господ (Който бе наречен Исус в този свят) се явил в тяло подобно на човешкото тяло (и дори "плът" подобна на човешката "плът", за която се знае, че някак се е оказвала подчинявана на "греха"), Той много твърдо изтъкнал първата от тези гледни точки, а именно че животът е по-ценен от всичко останало (Матей 12:48-50, Матей 16:25-26, Йоан 20:14-18 ). Можем да кажем, че Онзи, Който наистина е истинският Господ Бог е стигнал до една най-съвършена истина именно въз основа на учението за вечен съд(кръговрат) - учението, което обяснява защо нито една душа не може да има изобилен живот за цялата безкрайност на времето (или, казано с други думи, от безначалността на времето до неговата безкрайност) без каквото и да е прекъсване. Според основната закономерност в това учение (която гласи, че две безначално- и безкрайно-съществуващи противоположни една на друга сили не могат да бъдат винаги 100.0% интензивни и устойчиви откъм претърпяване на загуби в една затворена система) дори и самият истински Бог не може да не претърпи никакъв край на своя живот в течение на безначалното и безкрайно време, затова вечният кръговрат е неизбежен, при това под формата на вечен съд. Разбира се, Онзи, Чийто живот няма нито абсолютно начало, нито пълен край, нито пълно прекъсване, не може да претърпи пълна смърт, но краят на Неговия жизнен цикъл се изразява в преход от частичен край към следващо начало, при това, в крайна сметка Той никога не се променя - никога не е различен, понеже всяко начало започва по един и същи начин, и продължението е едно и също, точно както резултатите от една геометрична прогресия(примерно, 1x2=2, 2x2=4, 4x2=8, 8x2=16, 16x2=32, 32x2=64, и т.н.) са винаги същите, колкото и пъти тя да бъде пресмятана отначало - Той е вложил тази истина дори и в човека, понеже процесите на бременността също започват и продължават на принципа на такава прогресия (всяка оплодена женска яйцеклетка, наричана зигота, винаги се дели на 2, 4, 8, 16, 32, 64, и т.н. - това е типичната схема на клетъчното делене, включително на израстване на плода - от една микроскопична(около 0.1мм) яйцеклетка израства цял човек) - и при Него няма разлика в генетичен код - Неговият "код" е винаги един и същ. Така има вечен кръговрат, който е и вечен съд, защото без справедливост не би имало равноправие, нито би имало равноправие без справедливост. Но не точно справедливостта е в основата на правдата, а осигуряването на всички души с изобилен и вечен живот, макар и поради наличието на преходност в живота вечността да не може да се нарече единствено 'абсолютна безкрайност на времето', понеже се явява циклична (т.е. поради това че дори животът на истинския Бог е цикличен, вечността е хем безкрайна, хем циклична чрез кръговрат). Всеки Негов "край" е фактически следващо Негово "начало" (Откровение 22:13), но Неговата воля е винаги все същата - именно изобилен и вечен живот за всички. Защо? Най-малкото защото по закона на справедливостта налагаща се във вечния кръговрат има и вечен съд и на всяка душа и предстои да бъде на мястото на всяка друга в следващите/бъдещите цикли на вечността.

От тази гледна точка, какво можем да кажем за онези, които не искат да живеят (да речем, че някои са искали така да се каже да бъдат изключени от съществуване и никога повече да не чувстват и усещат нищо)? - да бързаме ли да ги осъдим да прекарат цяла вечност в небитието? - все пак, това би означавало да осъдим така не само тях, но и себе си, както и всяка друга душа на вселената (включително и душата на самия Господ). Ако ние нямаме силата, познанието и способността да осигурим всички души с изобилен и вечен живот, това означава ли, че истинският Бог също няма такава сила, познание и способност?

"И един от големите поклонници на юдейската религия Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя за да наследя вечен живот? А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ в сравнение с Бог Отец (понеже и никой не е силен да осигурява живот в сравнение с Него). Знаеш заповедите: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си"; А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си. Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай. И той, като чу това възнегодува много, защото беше се твърде много обогатил с религиозните богатства от света. И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство, ония които имат такова богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото такъв богаташ да влезе в Божието царство. А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси (след като дори най-религиозни човеци като този не могат да се спасят)? А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно."(Лука 18:18-27)

Да, не само че религиозните богатства от света, наричани още ереси, са нещото, което е пречило на религиозни човеци да бъдат верни на Онзи, Който наистина е истинският Бог, но дори и самият единороден първороден Божий Син, Исус, също засвидетелствувал, че никой не е силен/способен да спасява и осигурява душите с живот в сравнение с истинския Бог Отец. В такъв случай кои сме ние че да бързаме да осъдим нашия ближен(съгражданин/съжител) на вечно забвение? Разбира се, като казвам това нямам предвид, че никога не е имало безобидни човеци, които не са искали да живеят в дългосрочния план на вечността, и които, поради това тяхно желание, не са се оказвали изключени от съзнателно съществуване за дълго време, но все пак последната дума е Божията, и ако искаме да постъпим по добрия начин, трябва да търсим едно по-добро спасение(осигуряване с живот) за всички. Защо? - да речем, че истинският Бог иска да даде изобилен и вечен живот на всички (или поне на колкото се може повече) души поне в рамките на настоящия цикъл на вечността - как трябва да действуваме, в изпълнение на Неговата Воля, или...?

Как душата има воля и избор?

Трябва да вземем предвид факта, че ако Бог не беше сътворил създанието, сега нямаше да има живи души наричани човеци (Битие 2:7). То е като един робот, който дори е нямало да просъществува ако не е бил създаден от своя изобретател/създател, камо ли да има съзнание макар и в случая неодушевено - какво остава за подбор/избор (понеже работещ робот поне е могъл да направи преценка и да избере какво действие да предприеме). Но това означава ли, че ако човекът е един вид одушевен биологичен робот, не може да се старае поне да не върши зло, и дори да успее да постига това трайно? Вече доста хора са били свидетели на това, че в този свят е имало и кротки/безобидни хора и дори такива, които са правели редовно добрини на други, но най-малкото вярата в доброто е която не само може да ни даде увереност, че е възможно да станем/бъдем добри, но и чрез която можем да достигнем на практика до състояние(то) да бъдем добри - само остава въпросът дали вярваме, понеже сме постигали какви ли не върхове като сме вярвали, че можем, защо да не можем да постигнем връх и в доброто?

Значи от една страна душата няма воля и избор от себе си, но от друга страна има, най-малкото поради факта, че има системен Администратор и Осигурител на живота, Чиято работа е не само да даде съзнателно съществуване на душите, но също и — воля и избор. В такъв случай кои сме ние човеците/създанията че да бързаме да (си) кажем, че сме достигнали до върхова мъдрост като вземаме крайно решение, само защото сме достигнали до някакво праволинейно заключение?

"нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;"(Яков 1:19)

В крайна сметка ние сме пътници във вечния кръговрат/съд, но това не ни пречи да бъдем чада на живота, не на смъртта - на доброто, не на злото, понеже най-висшето проявление на "тъмнината" (наричано "съдията" в Матей 5:25) имаше власт да съди грешниците, дотолкова че никой не можеше да му (по)служи безнаказано.

Тук използваме случая да вмъкнем, че всеки, който е повярвал, но среща трудности, да не бърза да унива и (да не бърза) да се предава на суетата, защото по-добър избор от "смъртта" винаги има (най-малкото - ако не религиозна(та) вяра, тогава поне - непричиняването на зло). Има и още неща, които могат да се кажат, но ако не ви бъдат казани сега, ще ви бъдат казани при някой следващ случай. Същевременно не забравяйте да намирате причината на причините за победа над "тъмнината" (например, защо Бог е създал света, при какви условия е дал живот на човека, как "тъмнината" е подвела човека, каква е природата на греха, и т.н. - с тези неща победата над "тъмнината" е най-малкото по-ефективна).

[nqmamNervi]

"Обичайте също и онези, които не са ви приятели и онези, които са ви врагове, благославяйте онези, които ви кълнат/проклинат, правете добро на онези, които ви мразят, и молете се за благото на онези, които ви причиняват зло за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави да има благодат не само за добрите но и за злите, и прави да има очистване(освещаване) не само за вярващите но и за невярващите. Защото, ако обичате само ония, които ви обичат или които са ви симпатични, скъпи или любими, каква по-голяма награда ви се пада от онази на неправедните? Не правят ли това и те? И ако поздравявате само онези, които наричате свои "братя", какво повече правите в сравнение с неправедните? Не правят ли така и те? И така бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец."(Матей 5:44-48 )

Не мога да разбера това мислене. Някой идва и ти пали къщата без причина и ти вместо да предприемеш нещо, за да отървеш света от него, стоиш пасивно и се молиш за душата му. И всичко това е продиктувано от някакъв ирационален стремеж да се докажеш на невидимия си отец и евентуално да прекараш цяла вечност в удоволствия, вместо в мъки, въпреки че никой не знае какво се случва след смъртта. Иначе доста неща, на които учи християнството, са добри и полезни. Но това специално възпитава овчедушие и вреди на индивида, както и на нацията.

[npp]

Не мога да разбера това мислене. Някой идва и ти пали къщата без причина и ти вместо да предприемеш нещо, за да отървеш света от него, стоиш пасивно и се молиш за душата му. И всичко това е продиктувано от някакъв ирационален стремеж да се докажеш на невидимия си отец и евентуално да прекараш цяла вечност в удоволствия, вместо в мъки, въпреки че никой не знае какво се случва след смъртта. Иначе доста неща, на които учи християнството, са добри и полезни. Но това специално възпитава овчедушие и вреди на индивида, както и на нацията.

Вярата на Христос е комплекс от множество средства за спасение на човеците/душите във вселената (не е само условието представено в онзи пасаж от Матей 5), и е предмет на упражняване от страна на мнозина, защото по принцип досега един единствен човек не е бил достатъчен за да дойде пълно и перманентно спасение за всички, иначе сам Христос вече щеше да е спасил всички още преди 2 хиляди години, но уви милиони човешки и други одушевени същества бяха сполетявани от всякакви злини през последните 2 хилядолетия - нито онази дузина от истински Светии на Новия Завет се оказа достатъчна - нужни са хиляди.

[npp]

За съжаление Бог не ми дава да продължа да пиша в темата, защото модератори изтриха необяснимо два важни поста и така развалиха последователността на свидетелствата - най-малкото няма гаранция дали няма да изтрият и други ако продължа да пиша.

Бог ще ги съди.