По-полезно, от всичко дето има да се каже, е да се запиташ защо искаш приятелка?
"Приятелка" не е достатъчно, за да опише всичките чувства, за които един би копнял в даден момент, нито любовта, връзката, "свалките", могат да се причислят към нещо конкретно.

Сега изпитваш нуждата, но обещавам ти, след като опиташ от тоя плод, който се вижда сладък, ще изпитваш друга нужда, такава отвъд него, вече няма да е сладък, а горчив. Но ако гледахме на тоя плод като една разходка в градината, то това би било грешно; Тоя плод е всичко, дето можеш да смяташ за себе си и веднъж когато биде откъснат, неминуемо от теб ще се изиска да решиш какво да правиш с него, а този избор е тежък.

Тук въпросът не е как, а защо, защо да вършим това, което сами разбираме твърде добре и което не би се разбрало по-добре от опита, когато истината сама изпъква. Ясно е, по-ясно не може да бъде, че обяснението в любовта е по-различно от всяка свалка и това, че любовта не е свалка сама по себе си, че тя изисква почитание, а не похотливост, съграждането на седемте стълба, достойния дом, който устоява на съмнението.
Такава любов не изисква потвърждение, но сама се потвърждава постоянно и не търпи съмнение, което да порути стените й.

Когато не знаеш за какво чакаш, кой ще ти каже по-добре докога да чакаш?
Каква е тая мисъл, която сама по себе си е ужасна, желанието да се възползваш от друг човек, такава, че да узрее с времето?
Не, тя ще се разяде, ще изгние във времето и ще отрови душата на тези, които са я призовали и те навярно не чакат, но действат според триковете и измамите си.

Ако ще чакаш, чакай за оная любов, за която ти казах, защото тя дори да покълне и да умре, тя ще се носи в сърцето ти и ще е възпоменателната сила, там, където се изисква сила.
Дори да не се изпълни, тя ще е надеждата в сърцето ти, която ще е там, когато се изисква сила.
Дори да секне в момента, ти няма да бъдеш нещастен, защото сърцето ти не би било копняло по измамите на ума, дори тя да не бъде никога, ти ще я имаш завинаги.