Здравейте колеги от форума, в долните редове няма да питам нещо а ще споделя малко какво ми тежи напоследък. Реших да пиша тук заради аспекта "здраве". Нямам цел нищо друго освен да споделя историята си с мъничка поука, ще се опитам да бъда ясен.

Отдавна не съм редовен с мненията си тук, но стари потребители може да се сещат че отдавна тренирах (вече 6 години) преместих се в друг град и започнах университет там и си намерих чудесна приятелка. До тук всичко си беше шестица университетче, гадже, дори прекъснах кратък застой в покачването на мускулната маса.
Тогава, в началото на 2018 постъпих в болница за нещо безобидно. 13 см разрез и няколко дни по-късно си бях супер, но изследванията показаха друго-ракова формация за щастие лечима. Почнаха се едно четенета в интернет ама мнения ама лекари и имах чуството че съм опитно животно с което не ясно какво ще стане, чието тяло е поело към смъртта без да разбере мозъка. За родителите ми травмата беше двойна, в предвид че баба ми почина от рак и имаше тежък край. Заради това си мислех "ако някой ден хвана рак всичко ще е загубено и няма да има смисъл в лечението", но ето че ножа опря до кокала.
Разбрах че трябва да започна химиотерапия-стандартна процедура, не трябва да тренирам чак до края на лечението, да се пазя от слънце, сладко, месо и цитрусови плодове. Трудно преживях всяко едно от изброените неща горе, толкова трудно че се смятах за друг човек, по-слаби болен. Повечето философи изтъкват една глупава фраза "Човекът винаги има избор" за която се сетих тогава и се зачудих какъв избор имам аз. Всъщност нямах избор, химиотерапия, мъки и лишения или предаване, слабост и смърт, а със сигурност второто не е опция и за никой човек не бива да бъде!
Както казах промените бяха и са крайно некомфортни. Мразя игли още преди цялата история с рака и всяко наливане (химиотерапия) е истинска мъка. Повръщам толкова, че дори когато пиша това ми се гади. След терапия е невъзможно да се храня или пия вода за почти 3 дни, след което бавно възстановяване до следващата терапия. Общо две терапии всеки месец. Това ще продължи почти до края на 2018.
Неприятно е да те съжаляват и не искам това, дори напротив. Получавам достатъчна помощ и съм мотивиран когато един ден оздравея да стана по-добър от това което бях преди рака, защото не просто аз го заслужавам и всеки заслужава да бъде по-добър от това което е.
Ако сте стигнали до тук благодаря за търпението. Исках да кажа на всеки който среща някакъв жесток проблем в живота си че не бива да се предава. Вашата болка и вашите страхове може да са вашета сила която да ви придвижи напред.
Надавам се да не възприемете думите ми като клиширани, но знайте че в един момент може да нямате друг избор освен това да бъдете силни, да се борите за нещо с цената на всичко и да живеете всеки свой ден възможно най-пълноценно. Струва си човек да осъществи мечтите си, защото някой ден може да няма възможност, и със сигурност няма да живее вечно.