Истините които живота ми доказа по трудния начин

[tochko]

Здравейте колеги от форума, в долните редове няма да питам нещо а ще споделя малко какво ми тежи напоследък. Реших да пиша тук заради аспекта "здраве". Нямам цел нищо друго освен да споделя историята си с мъничка поука, ще се опитам да бъда ясен.

Отдавна не съм редовен с мненията си тук, но стари потребители може да се сещат че отдавна тренирах (вече 6 години) преместих се в друг град и започнах университет там и си намерих чудесна приятелка. До тук всичко си беше шестица университетче, гадже, дори прекъснах кратък застой в покачването на мускулната маса.
Тогава, в началото на 2018 постъпих в болница за нещо безобидно. 13 см разрез и няколко дни по-късно си бях супер, но изследванията показаха друго-ракова формация за щастие лечима. Почнаха се едно четенета в интернет ама мнения ама лекари и имах чуството че съм опитно животно с което не ясно какво ще стане, чието тяло е поело към смъртта без да разбере мозъка. За родителите ми травмата беше двойна, в предвид че баба ми почина от рак и имаше тежък край. Заради това си мислех "ако някой ден хвана рак всичко ще е загубено и няма да има смисъл в лечението", но ето че ножа опря до кокала.
Разбрах че трябва да започна химиотерапия-стандартна процедура, не трябва да тренирам чак до края на лечението, да се пазя от слънце, сладко, месо и цитрусови плодове. Трудно преживях всяко едно от изброените неща горе, толкова трудно че се смятах за друг човек, по-слаби болен. Повечето философи изтъкват една глупава фраза "Човекът винаги има избор" за която се сетих тогава и се зачудих какъв избор имам аз. Всъщност нямах избор, химиотерапия, мъки и лишения или предаване, слабост и смърт, а със сигурност второто не е опция и за никой човек не бива да бъде!
Както казах промените бяха и са крайно некомфортни. Мразя игли още преди цялата история с рака и всяко наливане (химиотерапия) е истинска мъка. Повръщам толкова, че дори когато пиша това ми се гади. След терапия е невъзможно да се храня или пия вода за почти 3 дни, след което бавно възстановяване до следващата терапия. Общо две терапии всеки месец. Това ще продължи почти до края на 2018.
Неприятно е да те съжаляват и не искам това, дори напротив. Получавам достатъчна помощ и съм мотивиран когато един ден оздравея да стана по-добър от това което бях преди рака, защото не просто аз го заслужавам и всеки заслужава да бъде по-добър от това което е.
Ако сте стигнали до тук благодаря за търпението. Исках да кажа на всеки който среща някакъв жесток проблем в живота си че не бива да се предава. Вашата болка и вашите страхове може да са вашета сила която да ви придвижи напред.
Надавам се да не възприемете думите ми като клиширани, но знайте че в един момент може да нямате друг избор освен това да бъдете силни, да се борите за нещо с цената на всичко и да живеете всеки свой ден възможно най-пълноценно. Струва си човек да осъществи мечтите си, защото някой ден може да няма възможност, и със сигурност няма да живее вечно.

[BlacklaslalNigga]

Здравей,

братле, надявам се нямаш против така да те наричам. Прочетох на един дъх, всичко, което си написал. Искам да знаеш, че имаш моята морална подкрепа!
Благодаря ти, за искрените думи, това се цени с цялото сърце.
И ти както за нас написа, и аз към теб се обръщам с думите - не се предавай.
Знай, както спорта те е научил досега, духът винаги царува над тялото. Храни си духа с правилната храна, за него.

Сега, по коя права върви лечението ти?

[tochko]

Здравей,

братле, надявам се нямаш против така да те наричам. Прочетох на един дъх, всичко, което си написал. Искам да знаеш, че имаш моята морална подкрепа!
Благодаря ти, за искрените думи, това се цени с цялото сърце.
И ти както за нас написа, и аз към теб се обръщам с думите - не се предавай.
Знай, както спорта те е научил досега, духът винаги царува над тялото. Храни си духа с правилната храна, за него.

Сега, по коя права върви лечението ти?

Благодаря, сега ми предстои поредно иследване, но още предишните показват че тумора умира, а аз още съм тук.

[dexofen]

Ще се бориш, няма да се предаваш. От рационална гледна точка, ако се бориш, има вероятност да спечелиш. Ако не се бориш, то няма и да спечелиш. Ще се справиш, млад си. ;P Какъв е туморът и на какво е?
Ще се справиш, сигурен съм. Представи си го като много трениворвки за постигане на нещо.
Стискам палци! :P

[kris16]

Стана ми толкова неприятно

[tochko]

Благодаря Дексофен. Диагнозата е рак на лимфните възли, втори стадий от четири възможни, лимфом на Ходжкин.

[dexofen]

Благодаря Дексофен. Диагнозата е рак на лимфните възли, втори стадий от четири възможни, лимфом на Ходжкин.

Ще се справиш, стискам палци :P

[Ivaaaaa]

Моля те, ъпдейтвай от време на време как върви лечението. Съчувтвам ти и вярвам, че младият ти борещ се организъм ще се справи.

[nqmamNervi]

Силна тема
Ракът е много коварна болест, но ти имаш здрав дух, а това е ключово в такива моменти. Надявам се всичко да премине и това да се превърне в едно от препятствията в живота ти.

[tochko]

Благодаря ви, всъщност сега съм добре, идващата седмица ми предстои скенер и после пак лечение. За сега не се оплаквам от нищо, липсва ми само залата и се надявям час по скоро да тренирам пак. Дори реших да си оправя храненето максимално докъто съм болен за да мога от една страна да спечеля в тренировките някой ден и от друга да се възстановявам ефективно от химиотерапията.

[dexofen]

Благодаря ви, всъщност сега съм добре, идващата седмица ми предстои скенер и после пак лечение. За сега не се оплаквам от нищо, липсва ми само залата и се надявям час по скоро да тренирам пак. Дори реших да си оправя храненето максимално докъто съм болен за да мога от една страна да спечеля в тренировките някой ден и от друга да се възстановявам ефективно от химиотерапията.

В коя болница или онкоцентър те лекуват? Ппц в БГ ли е?

Имаш ли много странични ефекти от химиотерапията?

[tochko]

Добра тема отвори Дексофен. Лекувам се в Националната Хематологична болница в София в квяртал Дървеница. Там няма недостиг на лекарства, специалистите са буквално светила, а персонала е достатъчно отзивчив и внимателен. Все още не казах най хубавото: тази болница бие по точки Токуда и други частни клиники според мен, защото не чака пациента да даде и стотинка, парите идват от държавата.

Страничните ефекти започват още преди налуването. Още пред кабинета повръшам заради миризмата на химиотерапевтични лекарства, след това при закачането на системите първо се наливат противогадещи лекарства а после самите лекаратва които са в няколко банки. По време на течебето им продължавам да повръща макар и само слюнка глътната съвсем скоро. Не ми помагат натуралните успокоителни, но слава на Бога сестрите се грижат за мен така както майка ми би го правила и съм им страшно благодарен.

[dexofen]

Добра тема отвори Дексофен. Лекувам се в Националната Хематологична болница в София в квяртал Дървеница. Там няма недостиг на лекарства, специалистите са буквално светила, а персонала е достатъчно отзивчив и внимателен. Все още не казах най хубавото: тази болница бие по точки Токуда и други частни клиники според мен, защото не чака пациента да даде и стотинка, парите идват от държавата.

Страничните ефекти започват още преди налуването. Още пред кабинета повръшам заради миризмата на химиотерапевтични лекарства, след това при закачането на системите първо се наливат противогадещи лекарства а после самите лекаратва които са в няколко банки. По време на течебето им продължавам да повръща макар и само слюнка глътната съвсем скоро. Не ми помагат натуралните успокоителни, но слава на Бога сестрите се грижат за мен така както майка ми би го правила и съм им страшно благодарен.

Даа, тази болница е добра. Конкретно за такива заболявания. Ппц, обикновено когато държавата тръгне да стопанисва и плаща нещо, то не става много добро, особено при нас. Има и изключения, има няколко болници, където се наливат много пари. Националните болници, обикновено са доста добри като ниво. Както и тези, които по-голям така ранг в по-големите градове. Но хубавото на СФ е че имате цяла болница за лечение на хематологични заболявания, а при нас е едно отделение, вярно не е лошо, ама са 10 души на кръст вътре

На какво миришат химиотерапевтиците, аз никога не съм имал шанс да помириша?
Когато влизахме на миризливи места, си слагахме разни кремчета под носа, да не се усеща миризмата. Нещо ментово например, ако искаш опитай
А колко време продължава един сеанс? :P

[tochko]

Даа, тази болница е добра. Конкретно за такива заболявания. Ппц, обикновено когато държавата тръгне да стопанисва и плаща нещо, то не става много добро, особено при нас. Има и изключения, има няколко болници, където се наливат много пари. Националните болници, обикновено са доста добри като ниво. Както и тези, които по-голям така ранг в по-големите градове. Но хубавото на СФ е че имате цяла болница за лечение на хематологични заболявания, а при нас е едно отделение, вярно не е лошо, ама са 10 души на кръст вътре

На какво миришат химиотерапевтиците, аз никога не съм имал шанс да помириша?
Когато влизахме на миризливи места, си слагахме разни кремчета под носа, да не се усеща миризмата. Нещо ментово например, ако искаш опитай
А колко време продължава един сеанс? :P

В моя град пък отделение няма, в областния е затворено, а най-близкото е на 70 километра.

Химиотерапевтиците имат особен мирис който ми е трудно да опиша. Мазилата не помагат защото в началото миризмата идва само отвън, а после се усеща неприятен метален дъх от устата и стомаха. Единственото решение за мен е памук в носа или щипка за нос което ме лишава от обоняние и е задоволително.

Сеансите продължават между 2,5 и 4 часа защото е относително къде ще поставят абоката колко калцирала е вената и колко може да издържи пазиента защото има опасност от някаква алергична реакция, високо кръвно или припадък.

[dexofen]

В моя град пък отделение няма, в областния е затворено, а най-близкото е на 70 километра.

Химиотерапевтиците имат особен мирис който ми е трудно да опиша. Мазилата не помагат защото в началото миризмата идва само отвън, а после се усеща неприятен метален дъх от устата и стомаха. Единственото решение за мен е памук в носа или щипка за нос което ме лишава от обоняние и е задоволително.

Сеансите продължават между 2,5 и 4 часа защото е относително къде ще поставят абоката колко калцирала е вената и колко може да издържи пазиента защото има опасност от някаква алергична реакция, високо кръвно или припадък.

Много интересно. Извинявай, ако те притеснявам с въпросите и питам много.
А да знаеш случайно как се казват химиотерапевтиците, които ти вливат?
Преди време гледах, че нашата болница в моя град се е сдобила с робот за автоматично и прецизно смесване и измерване на индивидуални дози от химиотерапевтици за индивидуални пациенти и автоматично ги пълни в банки с баркод. Но не знам, дали при хемато-онкологията се прилагат по такъв начин :P

[tochko]

Няма проблем за въпросите, а химиотерапията е ABVD като е стандартна за случая

[dexofen]

Няма проблем за въпросите, а химиотерапията е ABVD като е стандартна за случая

Венозно в ръката ли ти ги въвеждат или през порт или нещо по-постоянно?

[tochko]

Венозно, и ходя до болницата само за наливане и после ме пускат вкъщи. Ако ме диспансеризирах а щеше да е по лошо.

[dexofen]

Венозно, и ходя до болницата само за наливане и после ме пускат вкъщи. Ако ме диспансеризирах а щеше да е по лошо.

Да, щото поне си си у вас и по-леко минава предполагам, щото се прибираш у вас си после, на домашна обстановка.

[s0b1esk1]

Късмет с оздравяването брат. Всичко ще се оправи. После за укрепване ще ти изпишат качествен Анадрол

[Грозния]

Здрасти брат, съжалявам за сполетялото те нещастие. Дано се излекуваш!

Писа че си от друг град и сега си в София - имаш ли някой близък който да ти помага и да е до теб?
Как се справяш с университета? Мислил ли си да прекъснеш, за да се натоварваш по-малко?
Каква е прогнозата на лекарите за излекуване и въстановяване?

[an7raks]

Бързо оздравяване! Само това мога да ти кажа.

[tochko]

Благодаря много на всички! Мога да споделя малко новини от последния скенер и те са доста добри, тумора губи активност и се смалява. Лекуващата лекарка обаче е категорична, ще правим още четири наливания а утре е първото.
Да отговоря на Грозния, в София имам близки които ми помагаха доста и преди да съм болен. Университета определено ми е на заден план и ако терапията стане още по ужасна ще се наложи да прекъсна. Докторите са пестеливи на обещания когато имаш рак, но аз ще се оправя защото си искам предишния живот обратно твърде много. Освен това не искам наще, приятелката и яверите ми да ме гледат болен и загиващ.

[Грозния]

Дано да се излекуваш, евалата брат, че не се предаваш и имаш силна воля за живот . На твое място аз сигурно бих се предал отдавна.

Приятелката ти още ли е с теб?
Тя помага ли ти и подкрепя ли те?
Правите ли секс?

Извинявай ако тия въпроси са твърде лични, но в такива ситуации жените обикновено първи бягат с 200 и ми е интересно твоята как е постъпила.

[an7raks]

Не ти ли е неудобно дори тук да си демонстрираш комплексите? Жените в такива ситуации остават до теб и те подкрепят. Спри да си натрапваш изкривеният семеен свят на всички!