Цитирай Първоначално написано от cekupama Виж мнението
Рай
"Искам в рая да отида
там където любовта не спира
Там където сърцето тупти
и свободно лети."

Ето как го виждам аз-

Искам да отида в рая,
знайте,няма да се мая,
дядо Господ там ме вика
и Сатаната в казан тика.
И горният ти пост за Дякон Левски и виждането ти за стиховете на мацката не струват! Мое мнение.


Цитирай Първоначално написано от qkataa_123 Виж мнението
Здравейте от скоро реших да пиша поезия и започнах да чета от време на време и днес измислих едно малко стихче и искам мнението ви

Рай

Искам в рая да отида
там където любовта не спира
Там където сърцето тупти
и свободно лети

@Яката, трябва да се съглася с мнението на Юнгинген. Ритъмът за който той говори липсва при теб. Последният ти стих е по-кратък от предходния с който го римуваш и стои не на място. Освен това, пробвай първо да римуваш първи с трети стих и втори с четвърти (ако пишеш четиристишие, което лично според мен е по-благосвучно и се възприема по-достъпно). После като задобрееш, започни да експериментираш. Сега ще ти пусна едно произведение, което преди няколко месеца ми споделиха и ми стана много любимо:

"Тялото ми помни
твойта топлина,
две очи и устни,
шепнещи в нощта.
Помни и ръцете
с нежна доброта.
Помни раменете,
трепващи в страстта,
и бедра, които
меко ме притискат,
тръпнещи от порив
своето да искат.
И дори небето
угасна - да не пречи
на това, което
случваше се вече.
Болката зад нас е.
Общи са ни дните.
Сбъднаха се вече
копнежите, мечтите. "