Асоциален

[paradosou]

Лекарствата сами по себе си не решават проблеми. Това е като да страдаш от акне и да не провериш дали няма хормонална основа например, а да мацаш лосиони като невиждал... Т.е лекуваш симптома, не и онова, което реално има смисъл да бъде променяно. Да не говорим, че антидепресантите достатъчно често се предписват в излишно завишени дози. Или чисто и просто лекарят "не уцелва" точното за теб хапче и от там става още по-объркано. Освен всичко друго, веществата имат странични ефекти, сред които често фигурира именно ОТКЛЮЧВАНЕ НА ДЕПРЕСИЯ. Парадокс?
Медикаменти се взимат само в случай, че не е останал никакъв друг изход, т.е си пред някакъв колапс. Освен това трябва да ги съчетаеш и със срещи при добър психолог, иначе си си помогнал само на 1/2...
Да, вярно е, че фактически няма нищо по-сериозно от това да си посегнеш на живота, ама все пак, без да съм специалист, за мен просто ти трябва социализация и чувство, че си приет. После всичко ще си дойде на мястото. Та... както казах, не съм специалист, но за подчертаното с тъмен шрифт съм категорична. Съществуват проучвания, проведени по всички стандарти на науката, и са достатъчно ясни. Ако някой държи, ще постна 1-2.







А по първоначалния ти пост: въобще не съм убедена, че ти трябва психолог (психиатър пък със сигурност не ти трябва), доста възможно обаче да си в някакъв омагьосан кръг и сам да подхранваш пренебрежението на познатите си. Схемата е такава: бил си отхвърлян, очакваш, че пак ще се случи, съответно се държиш свито и може би с изражение, с движения и въобще с всичко показваш, че не искаш контакт. Нормално, страх те е да не се повтори кофти сценария. Другите обаче отново и отново усещат затвореността ти, даже поводът да не си им интересен вече да е отдавна изчезнал или забравен.
Какво можеш да направиш? Ами постави си предизвикателство с хора, които не познаваш /с познати ще ти е непосилно трудно заради предубежденията/. Запознай се с поне 1 нов човек и ако трябва се насили да си дружелюбен (не някакъв театър!) и да разкараш поне за час предразсъдъците, че няма да те хареса. Според мен голям шанс да откликне и ако не реагира чак супер дружелюбно, то поне няма да срещнеш същия силен стремеж към дистанция едва ли не на всяка цена.

[dexofen]

Лекарствата сами по себе си не решават проблеми. Това е като да страдаш от акне и да не провериш дали няма хормонална основа например, а да мацаш лосиони като невиждал... Т.е лекуваш симптома, не и онова, което реално има смисъл да бъде променяно. Да не говорим, че антидепресантите достатъчно често се предписват в излишно завишени дози. Или чисто и просто лекарят "не уцелва" точното за теб хапче и от там става още по-объркано. Освен всичко друго, веществата имат странични ефекти, сред които често фигурира именно ОТКЛЮЧВАНЕ НА ДЕПРЕСИЯ. Парадокс?
Медикаменти се взимат само в случай, че не е останал никакъв друг изход, т.е си пред някакъв колапс. Освен това трябва да ги съчетаеш и със срещи при добър психолог, иначе си си помогнал само на 1/2...
Да, вярно е, че фактически няма нищо по-сериозно от това да си посегнеш на живота, ама все пак, без да съм специалист, за мен просто ти трябва социализация и чувство, че си приет. После всичко ще си дойде на мястото. Та... както казах, не съм специалист, но за подчертаното с тъмен шрифт съм категорична. Съществуват проучвания, проведени по всички стандарти на науката, и са достатъчно ясни. Ако някой държи, ще постна 1-2.







А по първоначалния ти пост: въобще не съм убедена, че ти трябва психолог (психиатър пък със сигурност не ти трябва), доста възможно обаче да си в някакъв омагьосан кръг и сам да подхранваш пренебрежението на познатите си. Схемата е такава: бил си отхвърлян, очакваш, че пак ще се случи, съответно се държиш свито и може би с изражение, с движения и въобще с всичко показваш, че не искаш контакт. Нормално, страх те е да не се повтори кофти сценария. Другите обаче отново и отново усещат затвореността ти, даже поводът да не си им интересен вече да е отдавна изчезнал или забравен.
Какво можеш да направиш? Ами постави си предизвикателство с хора, които не познаваш /с познати ще ти е непосилно трудно заради предубежденията/. Запознай се с поне 1 нов човек и ако трябва се насили да си дружелюбен (не някакъв театър!) и да разкараш поне за час предразсъдъците, че няма да те хареса. Според мен голям шанс да откликне и ако не реагира чак супер дружелюбно, то поне няма да срещнеш същия силен стремеж към дистанция едва ли не на всяка цена.

Ами аз затова не казвам да пие лекарства, а да отиде на психиатър. И някои лекарства решават проблема. Когато непсихиатър изписва антидепресанти, да получава се да не изпише правилният, но грамотен психиатър почти на сто процента уцелва подходящите медикаменти. Не знам на теб какво са ти изписвали в такива завишени дози...?
Психиатрите и като цяло лекарите не "уцелват" хапчета, а предписват правилното. Това не е тото или дартц.
Да, някои имат такива ефекти, но има съвременни антидепресанти, като SSRI-те например, които са с много малко странични ефекти. Дори над тях има с още по-малко странични ефекти (ппц не е редно да говорим за лекарства тук, но ще спомена само активното вещество - агомелатин).
Консултация с психиатър е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО НАЛОЖИТЕЛНА при ДВА неуспешни суицидни опита. От това какво по-какво опасно да чакаме да стане? В смисъл, то вече е достатъчно късно и е изгубено достатъчно време...
В случая не говорим въобще за лека форма на асоциалност, а за два суицидни опита с някакво депресивно разстройство, поне. Така че, изключително желателно е авторът да посети психиатър, докато не се е случило нещо доста по-сериозно.
Да, вярно е, че най-добрата терапия е медикамент + психотерапия (от квалифициран ПСИХОТЕРАПЕВТ, а не психолог от ВСУ). Самата психотерапия е специфична, трудна за специалиста и отнема доста време. Един сеанс по психиатричните стандарти е 50 мин.

[Грозния]

Живея сам и не съм сигурен, но може да са разбрали от някъде

Нали се сещаш, че непълнолетен, не може да живее сам без настойник?! Най-малкото не е законно!

Не те разбрах

Когато тролиш трол, това тролене ли е или не - това е въпросът!

Necrologist ти какво очакваш, че нямам нито един човек от рода ми който да е жив ли? Почти не се сещам за хора които на 15 живеят сами и не се виждат с техните. Това не е семейство. Никога не са се грижели за мен и не мога да разчитам на тях и за най-малкото нещо.

Учиш ли? Работиш ли? Чие е жилището в което живееш или кой ти плаща наема? От къде взимаш пари за да си купуваш храна?

Ако тия въпроси останат без отговор, значи доста неща ни спестяваш или направо лъжеш !

[dexofen]

Нали се сещаш, че непълнолетен, не може да живее сам без настойник?! Най-малкото не е законно!
Когато тролиш трол, това тролене ли е или не - това е въпросът!
Учиш ли? Работиш ли? Чие е жилището в което живееш или кой ти плаща наема? От къде взимаш пари за да си купуваш храна?

Ако тия въпроси останат без отговор, значи доста неща ни спестяваш или направо лъжеш !

Бтв може да живее, имах такива съученици в гимназията, живееха на квартири, щото бяха от разни далечни градове.
Имаше и някакво общежитие за ученици, ама не съм запознат какво представлява, освен че е мн мръсно.
Малкоо не ми се вързва дори да работи, все пак трябва и да учи как става тва нещо едновременно е мистерия за мен. Но да кажем, че на магия се получава. Със заплатата от продавач в магазинче трудно ще си плати наем, храна, ток, нет, тел.