Благодаря на всички на подкрепата. Аз всъщност мислех, че няма да се приеме идеята добре, но всъщност излиза, че едно такова семейство от двама не би създало неприятели. Но всъщност както каза ТролФактори кой би го дал дете на мен. Снощи ми пожела тя да го гледа, докато братовчедка ми не завърши университета. Щяла много да се радва да бъде баба, което естествено е заяждане и към мен самия. Представям си сега, че осиновявам племенника си: понеже се счита, че аз не мога да се грижа за деца, то майка ми ще се меси в абсолютно всичко, което ще рече че реално тя ще живее в нас, а това ще направи живота ми ад, а не детето. Роднините ще се бъркат във всяка една брънка от живота ни - на мен и племенника ми. Няма да ми е лесно дори да съм много вдъхновен (а всъщност съм колебаещ се) да поискам да отгледам детето, защото макар и нещо като кръстник и кръвен роднина, все пак се предполага, че леля му (сестрата на майка му) скоро ще порасне и ще може да си го гледа сама. Проблемът с роднините му по бащина линия не е малък, защото не ги познаваме. Родителите на покойния ми приятел са починали отдавна и на свотбата дойдоха само две братовчедки на майка му от Бавария и братът на баща му от Франция, които що-годе ми обясниха произхода му (тогава грам не ме вълнуваше и дума от това, което ми обясняваха, но ето че сега това, което съм запомнил ще е от огромна полза.) Относно съмненията на Грозния за тези роднини трябва първо да кажа, че племенникът ми е една четвърт африканец (бащата на баща му е от Камерун, което е бивша колония на Германия и Франция; той се води "бял камерунец", защото някакъв процент от кръвта му е от колонизаторите, но не мога да ти кажа какво и колко, приятелят ми имаше европейско фамилно име) и освен това не мисля, че ако са негри биха били лоши хора, предвид това, че аз съм живял с негри и съм видял от всичко. Просто не ги познавам и не знам какво мога да очаквам от тях като хора. Глобализацията не е достатъчна за да знаеш дали ще направят племенника ми човек и какво възпитание ще получи.
Относно благотворителността: не мисля, че да отгледам племенника си като свой син би било проява на благотворителност. Това е жест към близък човек и поемане на отговорност към човешко същество доживот. Благотворителността е неангажираща, често еднократна. Това, което обмислям е да изградя семейство, но не по конвенционалния начин за съжаление. Никога не съм очаквал такова нещо от живота, но сега наред със скръбта, аз разглеждам случилото се и като възможност. Наистина може да направя каквото искат леля и чичо - да отида и да погреба приятелите си и да взема детето, без поемане на каквато и да било отговорност - това е проява на човечност. А това, което обмислям да направя, просто не знам как да го нарека. Толкова много хора се молят за дете и всъщност очакват точно някаква човешка трагедия да се случи, за да има щастие и на тяхната улица. Юнгинен, точно за това си мисля, дали аз съм добрата възможност и какво би станало, ако го вземе лош човек?

Съжалявам, че мислите ми са така разхвърляни, но така се и чувствам в момента.