Проблема с това момиче е донякъде личен - мой проблем. Когато дойдох в САЩ като малък американците ми се струваха мега задръстени. Мойте приятели в България ми говориха как на 15-16 вече се събират по градинките да пият, да пушат, да излизат с момичета. А тук американците които познавах ми говориха как играят игрички на компютъра. Имах перфектното извинение, да не социялизирам, да не се пробвам да свалям девойки. "те са задръстени, те не са като нас" това си го повтарях с години. Изведнъж се будиш на 21-2 не имал гадже, не си спал с никоя, дори не си целувал момиче и си казваш ПОДЯВОЛИТЕ ТОВА НЕ ТРЯБВА ДА Е ТАКА. Почнах в университета да заговарям момичета, но бях пренавит, исках всичко да се случи за 5 минути и за това нищо не се случи. Последва пак депресия - "аз съм глупав самотник, на никой не му дреме за мен бла бла бла" дори мислех да се самоубивам по едно време(не се гордея с това) Отне ми доста време да се успокоя, и да започна отново да се радвам на живота. Година по късно, се случва това с момичето. И както казох аз не направих нищо там просто се запознах с нея, и се усмихнах и нещата се случиха. Не съм я свалял не съм я водил по срещи и така нататък. И да много ценя момичето - умна е, работи и учи магистратура едновременно, помага на семейството си. Перфектна е мен ако питате. Но част от проблема ми е че се съмнявам че ще имам подобен късмет отново. Да намеря някоя с която нещата да се случат толкова лесно и приятно. Без да се притеснявам за това какво говоря пред нея. Без да се притеснявам как трябва да се държа с нея. Защото с това момиче беше точно така. Бях мега отпуснат, бях себеси. И всичко беше като приказка.