Филмираш се - никога не се затрива личността ти, колкото и да "даваш" от себе си на хората. Винаги ще реагираш и мислиш по даден начин, макар че ще се променят постъпките спрямо даден човек или ситуация. Просто си в някаква дупка, разочарована си и не виждаш нищо положително. Това се оправя, няна да ти е все така празно.
Иначе всеки е правил компромиси със себе си, желанията си и разбиранията си, за да е ок/доволен някой. Не е хубаво да има компромиси само от едната страна или да няма изобщо, това не води до нищо продуктивно във връзки и отношения. Като всички, и ти търсиш алтернативен вариант хем другите да са доволни/ок, хем ти да си щастлива/доволна/ок. Обаче не винаги може и вълка да е сит, и агнето цяло. Важно е да гледаш трезво на нещата, да ги виждаш от собствения си телевизор и да не приемаш компромисите, дето правиш, по този начин. Ок, разбирам, че хората са неблагодарни и това ядосва, но не трябва чак такъв филм. Просто е ту мъч.
Намери си хобита, дръж се заета възможно най-много, извади си уроците, не мисли твърде много и всичко ще се нареди. Няма нещата да са все така, това е.